Мартин Заимов, Фейсбук
А какви отношения с Австрия имахме… Нито искам да се заяждам, нито да възхвалявам, просто си познавам историята и някой разлики възбуждат асоциативното ми мислене или иначе казано whataboutismА ми по добър ли е от whataboutismА ти?
През 1979 година Австрия става
прозорец на българската култура
по време на изложбата “7000 години изкуство и култура в София” в замъка Шалабург. Официалното откриване се извършва на 27 април в присъствието на над 400 души. На 9 юни изложбата е посетена от президента на Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, който дава висока оценка на тази двустранна изява, подчертавайки, че тя е ярък пример за много добрите австро-български връзки и сътрудничество. За шест месеца изложбата е посетена от 107 836 души, при средна посещаемост на замъкът от 50-60 000 души годишно. Многобройни отзиви в печата ( “Фолксщиме”, “Вохенпрессе”, “Арбайтер Цайтунг”, “Курийр” ).
Връхна точка
в австрийско-българските културни отношения е честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, организирано в Австрия от национален комитет под председателството на вътрешния министър Карл Блеха, който същевременно е президент на Австрийско-българското дружество. (От всички страни единствено Австрия създава нарочен държавен комитет за разлика от другите страни в които комитетите за честванията са под крилото на съответното посолство и членовете са неправителствени лица.) Тържественият концерт във Виенската държавна опера е на 14 юни 1981 г. в присъствието на президента Кирхшлегер, министъра за наука и изследователска дейност, вътрешния министър, както и на 1400 официални гости.
