Manuil Grigora/Манол Глишев Фейсбук
“Ах, Западът не разбира руската култура, руското величие, руското страдание, руската душа…“
О, я стига. Аман от това пудрене на мозъци! Затова ли все нахлувате някъде?
Първо, няма една „западна“ мисъл. „Западът“ е измислица на нахални руснаци, които поради взряност в собствения си пъп не правят разлика между англичанин и италианец. Има множество национални култури. Един нормален чех или ирландец може спокойно да разбере и най-сложните текстове от Индия до Америка, стига да пожелае. Следователно
може да разбере и Достоевски
Не, Достоевски не е по-сложен, по-специален, по-мистичен, по човечен, по деликатен или по-дълбок примерно от Цунетомо, Джуан Дзъ, Сенека, Ибн Халдун или Платон. Даже е доста по-постен от тях. Не, Ахматова и Бродски също не са по-трудни от Вергилий, Киплинг и Ронсар (и са си го знаели). Не, Булгаков не е по-изненадващ или по-нужен за емоционалната ни зрялост примерно от Шекспир, Рабле и Сервантес.
Руската литуратура просто е една литература сред много други, далеч не по-лоши литератури. Често е подражателна. И с абсолютна сигурност не оправдава пълната и безчовечна свинщина на руската държава.
Битът на руснаците не е по-труден, нещастен, велик или значим от бита на китайците, рохингите, афганците или йеменците.
Рубльов не е настигнал Джото
Булат Окуджава няма и да стъпи на малкия пръст на „Флойд“. Русия не е родила нито Зороастър, нито Буда, нито Лао Дзъ, нито Иисус, нито дори Мохамед. Русия даже един Карло Колоди не е родила, та се е наложило да го преразказват там.
Руснаците имат добри писатели, които понякога талантливо и понякога честно описват дълбоката гнусота на живота, изсипвана от руските власти върху нещастния руски народ и отвратените му съседи. Но това не прави руснаците с нищо по-ценни от които и да е други хора. Даже някак си ги приспива, кара ги да търпят робството и физическата мръсотия по-спокойно. Във всичко това няма метафизика – а даже и да имаше, тя пак нямаше да оправдава кланетата.
Даже и във фашистките си, великоимперски форми пуберските мечтания примерно на
инфантилния Дугин
не стигат много далеч от фантазмите на италианеца Евола. Всичката им работа е такава. Имитация.
Далеч по-ценен и създаващ реална стойност от човешките страдания и величие на духа е например Марк Твен. Или Такъри. Или Оруел.
Ама „Западът“ не бил разбирал Достоевски? Глупости. То не е сложно. „Малкият принц“ на Егзюпери е по-голямо предизвикателство. „Мечо Пух“ е по-философски. „Алиса“ е по-смайваща. „Питър Пан“ е по-тъжен. „Сто и един далматинци“ са по-изпълнени с вяра. Пък и голям праз даже и от някакво недоразбиране на Достоевски – дори да беше вярно (а то не е)?
Дали пък всъщност Русия не е тази, която не разбира Данте? Защото е очевидно, че нито един руски автор не би се справил с „Мълчанията на полковник Брамбъл“ като Мороа.
Руските, даже не автори, ами техни неразумни фенове забравят, че светът хиляди години преди да има Русия умува, страда, радва се и мъдрува. Омир още си е Омир!”