Любо Канов, психиатър
Ако някой се интересува, нека да си кажа мнението за Камала Харис. Даже не цялото си мнение за нея, което би отнело поне пет страници, а за нейния смях. Този неин смях е за мен, като човек живял десетилетия в Америка и по професионални причини разчитащ човешките реакции и знаци, а освен това и специфично трениран да отчитам нюансите, този смях е изумително просташки, вулгарен, нелеп и характерен не за издигнати интелектуално хора, а за онова наричано там “low life”.
Така се смеят в гетото,
не хора които са на върха на Америка, а онези на нейното дъно. Точно както по свой си начин Бай Дън също беше една излагация и едно дъно за Америка, заедно със сина си Хънтър по един друг, но също толкова отблъскващ начин. Долна работа. Даже не ми се говори за това как Джо и Камала не само провалиха Афганистан, но и изцедиха кръвта на Украйна със своята бездарна мудност. Ако Тръмп можеше да обуздае от своя страна своите разпиляни и хаотични, на моменти безмислени повторения на маловажни моменти и ако организирано се събере за бездруго
режисирания дебат с Камала,
тогава може и да завоюва доверието на колебаещите се нормални хора, които сега имат проблеми да следват пируетите на речта му в различни ирелевантни посоки. Ванс е съвсем друго ниво, аз виждам в него бъдеще, стегната и бърза мисъл и човешка почтеност. Байчото, Tim Walz, когото Камала избра за кандидат вицепрезидент, е толкова ниско ниво, че може най-много да бъде член на профсъюза на училищните разсилни и помощник-учител по физическо възпитание. Но е чист марксист, като го слушам какви ги говори. Low life, low level, low expectations, dear friends.
