Любо Канов, писател и психиатър , Фейсбук
Еретична мисъл:
(няма да се хареса на мнозина, които са обичали кучетата, както аз обичах нашето споминало се куче и много плаках за него).
Кучетата ни обичат по същият начин, както робите обичат своите господари.
Те ни се подмазват за храна и за любов и са ни истински верни приятели. Но са наши роби. Те са готови на всичко заради нас, за да ни се харесат. Разменили са достойнство, заради сигурност и храна. Обичат ни, защото ги закриляме, а са готови на всичко, за да ни спасят, с каквото могат. Роби-закрилници. Всъщност, само вълците са ни равни. Само те имат гордост сравнима с нашата и ни разбират добре. Те имат достойнство. Те са междинната връзка между нас и кучетата. Жалко, че градовете са загубили тези прастари връзки с природата. Връзката между нашите кучета и техните прародители. Но така е станало и между нас и нашите прадеди. Ние сме бившите вълци, както са и нашите кучета. Може би затова се разбираме.
