Стръмни 70-метрови отвесни скали се извисяват над морето при нос Калиакра. Тяхната сурова непристъпност и ролята им в историята е родила много легенди, а от дълбока древност
тук се издигала яка крепост,
чиито развалини ги има и днес.
Най-ранните данни за живот на полуострова датират още от IV в.преди Христа.
Според античния географ Страбон тази крепост е била главната резиденция на самия Лизимах, един от пълководците на Александър Велики, които става владетел на Тракия, когато империята се разделя между наследниците.
За съкровищата му, скрити някъде там, още се носят легенди.
Както и за подвизите на деспотите Добротица и Иванко, вероятно от династията на Тертеровци, които са били самостоятелни владетели на Добруджанското деспотство и са управлявали от това място.
Но има и такива легенди, които със сигурност са отзвук от злокобни събития, те разказват страшни истории за миналото ни
„Искаме да ви разкажем за нашия проект „ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА , на нас
5 приятелки,
който имаше своята премиера в края на април“, казват пет млади и талантливи актриси.
Спектакълът им се играе на столичната сцена „Дерида“.
„Стара българска легенда разказва как четиридесет млади девойки сплитат косите си и скачат от нос Калиакра, за да се спасят от насилника. Чрез прилагане на дивайзинг стратегии, спектакълът “Легенда за Калиакра“ прави задълбочено психологическо изследване на четири гледни точки към случилото се „на ръба на скалата““, споделят те.
Режисьорът Елица Йовчева и актрисите Анна-Мария Николаева, Анастасия Левордашка, Боряна Бабанова, Марина Георгиева създават четири авторски разказа, вдъхновени от темите за индивида и обществото, войната и мира, любовта и омразата към насилника, прошката като възможен изход.
Участват: Анна-Мария Николаева, Анастасия Левордашка, Боряна Бабанова, Марина Георгиева
Режисьор и драматург е Елица Йовчева
Текст и сценичен образ: Анна-Мария Николаева, Анастасия Левордашка, Боряна Бабанова, Елица Йовчева, Марина Георгиева
Фотограф: Йоана Маринова
