Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук
Писателят Георги Марков загива на днешната дата(11.IX) преди 45 години, само на 49. Няколко дни преди това е прострелян с отровна сачма в Лондон.
Дисиденти нямало в НРБ, всички били от един дол дренки, всички били маскари тук, нямало недоволни, съпротива срещу режима нямало и други соц. мантри… И изведнъж — Георги Марков. Какво недоразумение, каква
грешка в Системата!
Хем талантлив, хем признат, хем известен, а и с “възможности”. И изведнъж… дисидент. Точно той, а не някой несретник! Защо?! Не му ли е било добре тук? Не е ли имал всичко? Книги, пиеси, филм, сериал? Е, свобода да говори истината бил нямал, но пък — всичко останало?
………………………………………………………………………………………………………..
Колко горди трябва да сме, че го е имало, че е писал, че е разказвал! Че ни е отсрамил пред свободния свят и пред бъдещите поколения свободни българи! Колко неоправдано горди трябва да сме!
В калната литературна среда на своето време, той успя да се издигне до голям, световен, … истински творец. Как? С талант. Защото въпреки идеологически и други ограничения талантът винаги намира начин.
Разбира се, колкото по-голям Талантът, толкова по-голям и врагът му, Посредствеността. В едно свое есе Георги Марков пише “…убеден съм, че най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците.”
И бездарниците нямаше как да му простят —
и таланта не му простиха и свободата
Убит, а после и изличен — всички негови книги изчезват от книжарници, библиотеки… пиесите му не се играят, името му изтрито в телевизията.
И нека се знае, че бездарните комунисти отнеха не само живота на един човек, баща, син и съпруг, а прекъснаха възходящата траектория на един голям творец в разцвет на силите си, на път към световна литературна сцена, редом с имена като Милан Кундера, а защо не и Солженицин.
Нека се помни, че този същия “съюз на бездарници” до ден днешен го клевети и не пропуска случай да черни името му по един, или друг начин.
Защото Георги Марков остави свидетелства за онова зло време, което няма как да бъде истински разбрано без неговото разказване.
Благодарност и вечна памет!
п.с. На снимката – със съпругата си Анабел и дъщеря си Александра в Лондон.
