Капка Тодорова, журналист. Фейсбук
Следя случая Даная поради лична история. Пирогов днес казали, че били направили всичко възможно за Даная. Сега ще опиша лична история, за да е ясно какво е всичко възможно.
Преди две години
синът ми претърпя удар по главата
на спирката на трамвая пред училището му. В Берлин. Последното е уточнението, което спаси живота на сина ми и погуби този на Даная. И двамата са на по 15, когато ги сполетява инцидент с удар по главата. Заведох сина ми в болница, там го прегледаха отгоре-отгоре и не видяха нищо. По-късно обаче се е развил хематом. Мисля, че при Даная също има такова забавяне, хематомът по принцип не става на секундата, това лекари, сестри, стажанти би трябвало да го знаят. както и да е, в 23 часа той започна да повръща и каза, че умира. Звъннах на 112. И тук започват всички тези ужасни, ужасни, ужасни за България, българите, Даная и майка й разлики.
Жената на 112 чу- удар по главата, повръщане и веднага ми каза: „Никъде не мърдате, не тръгвате вие с такси или кола, правилно ни звъните, пращам линейка,
до 4 минути е при вас
“ Тук съветът към родители – ако има удар по главата винаги, винаги, винаги ходете в болница и настоявайте за преглед, ако има главоболие или повръщане искайте скенер, ако трябва дори да се приковете с вериги пред кабинета, както се налага понякога в България, но не подценявайте опасността. Майката на Даная не я е подценила, настояваше, молеше се във фейсбук това го помня, защото аз още сънувам кошмари от нашия случай и естествено, сърцето ми биеше с майката на Даная тогава, та по този начин се стигна до министър, който да накара след три дни!!!
някой лекар да благоволи да отиде да прегледа детето и да оперира
Та дойде линейка, двама млади, силни мъже – санитари, както е тук, вдигнаха сина ми, качиха ни в линейката, казаха, че работата е сериозна и тръгнахме към неврохирургията в най-близката болница. Няма да влизам в детайли, веднага го вкараха на скенер, дотича шефът на отделението!, показа ми с личния си джиесем снимката от скенера!! и колко голям е хематомът, каза, че няма време да пишем на хартия разрешителни и поиска устно съгласие! и вкараха сина ми в операция. оперира шефът на отделението, дотичаха екипи от още някъде, а шефът се обади на баща си – пенсиониран професор и светило по неврохирургия, който все още консултирал. Човекът дойде посред нощ и влезе в операция, за да помага. Ние нямаме частна застраховвка, съвсем обикновена е. Синът ми няма придружаващи заболявания, Случаят му беше класически. Единствената причина всички да тичат, да дойде дори професорът, беше, че
пациентът е толкова млад и „трябва да направим всичко възможно“
В 24 часа влезе в операция, казаха ми, че ще трае 1 час и 10 минути, ако всичко е по план, анестезиологът взе лично номера на баща му, за да се обади след операцията, в 1,20 звънна самият той и каза, че всичко е наред, прати ни пред операционната, от там след известно време излезе професорът, дойде при нас, представи се, успокои ни, час по-късно дойде шефът на отделението и в разговор ни обясни какво е направил, какво предстои като възстановяване и ни успокои, че на тази възраст организмът се справя без последствия. Докато траеше операцията, между другото, дойде лекарката от спешното, която ни прие, за да пита как е детето, да ни успокои, показаха ни една празна стая да седнем и ни донесе вода.
Не познавам никого в тази болница, не плащаме допълнително, не съм търсила помощ от познати, министри, не съм умолявала никого да спаси детето ми – не се наложи. В 23 часа набрах 112, в 1,20 синът ми беше опериран и извън опасност. По веригата поне
20 души проявиха максимална емпатия,
професионализъм, човещина, включително и професор, който не е длъжен да идва. Всички си свършиха работата, но не само това, ами ми държаха ръката, обясняваха, успокояваха. От жената на 112 през санитарите, спешното, сестрите, лекарите, шефовете… Защото пациентът е само на 15.
Даная е чакала три дни, за да си прекъсне отпуската някой да дойде да я оперира, когато хематомът е бил оггромен и тя е повръщала кръв. За такова нещо трябваше след смъртта й шефът на Пиргов да подаде оставка. Така се прави. А не днес, година по-късно, да обясняват, че били направили всичко възможно. Всичко възможно е описаното от мен – затова наруших иначе спазваните граници по отношение на личните ми истории. Защото за това не се искат пари или космическа технология. И в София могат да оперират хематом, могат да извикат лекарката на Даная, която да им позволи да оперират заради придружаващото заболяване и т.н. Еле па при такова заболяване е трябвало половината Пирогов да отиде и да помогне. „Защото е само на 15“, както казаха в Берлин. Съжалявам. Съжалявам много за Даная и за всичко, преживяно от майка й, включително обидите и ругатните, получила в болницата в онзи момент… Всеки път се разплаквам, когато чета какво пишат тя и Кремена Кунева, защото въпреки добрия изход за нас, аз също едва не умрях тогава. Не знам @Ani Стоянова каква сила има, но й благодаря, че не се предава, защото не бива това да се повтаря.
