Светослав Пинтев
Историите за появата на хелоуинския тиквен фенер са най-разнообразни, ала те в един глас говорят за Джак, мързелив, но много хитър ирландски селяк, който успял десетина пъти
да надхитри Рогатия
Или Дявола, както още е известен този персонаж.
Затова явно го тачим този чужд празник, нашите политици са досущ като този Джак, мързеливи и хитри са, непрекъснсато се пазарят с Дявола, друг въпрос е дали го надхитрят.
В нашия вариант просто се радват на благините му, потоци му строят, кълнат се във вярност и омраза към неговия враг, правят всичко възможно да съботират оръжието за него, такива работи.
Една легенда разправя как въпросният тарикат Джак обрал свои съселяни и бил подгонен от цялото село, въоръжено с тояги , брадви, коси, сърпове, огромни ковашки чукове и други подръчни материали. Както си бягал
срещнал Дявола,
който любезно му съобщил, че времето му на този свят е свършило и вече ще прибира душата му.
Джак, когото това не устроивало, поискал отстрочка, за да се подиграе с комшиите си , набожните хорица, които го гонели, като предложил на Дявола да се превърне в монета, за да им плати откраднатото. Наужким.
Дяволът после трябваало изчезне и отново си стане рогат дявол, те ще се скарат кой е откраднал монетата , ще се сбият жестоко и ще стане весело. Рогатият много харесал идеята и се съгласил да се превърне в монета, но когато
един селянин го сложил в джоба си
станало лошо, за негова ужасна изненада там кротувал кръст.
Дяволът загубил сили, започнал да моли за помощ. Хитрият Джак го освободил, след като Рогатият му обещал, че никога няма да вземе душата му. И действително, не го пуснал в ада, когато дошло времето, дал му вечно горящ въглен от пъкъла и го оставил да се скита във времето. Той си го носел в една ряпа, която после се превърнала в тиква.
Нашият случай е подобен, с тази малка разлика, че Дяволът си отива, а Джак, да го наречем Коцето, Наско, Васко, Таско, Ванчето, Славчо примерно, остава сред нас и още може да ни подпали чергата с въглена, ако не го спрем.
