Росен Петров, Фейсбук
Къде са най-ценните старобългарски книги? Често ми задават този въпрос. Отговорът е по-скоро тъжен. Огромната част от тях не се съхраняват или пазят в България, а в чужбина. Ето един кратичък списък.
„Ватикански палимпсест”– най-старият ръкопис на кирилица в света. Открит от доц. Трендафил Кръстанов през 1982 г. Намира се във Ватиканската апостолическа библиотека.
„Лондонско евангелие” – коректното име е „Четвероевангелие на цар Иван Александър”. Заради изключителната си художествена стойност го наричат „Светият граал” на българската книжнина. Намира се в Британската библиотека в Лондон.
„Видинско евангелие” – това също е прекрасен ръкопис, създаден във Видин по волята на митрополит Даниил, най-вероятно за ежедневните религиозни потребности на цар Иван Срацимир. Съхранява се в Британската библиотека в Лондон. През 2007 г. Видинското евангелие бе представено като написано на „македонски църковнославянски език”, което предизвика скандал, който вече никой не помни.
Ето и други
блестящи паметници и места, където се намират:
„Хилендарски листове” – в Одеса. „Рилски глаголически листове”– в Санкт Петербург. „Клоцов сборник” – в музея в Тренто, Италия. „Супрасълски сборник” – той е разделен на три части и се съхранява в Любляна, Санкт Петербург и Варшава. „Петербургски октоих” – това е късно глаголически български паметник. Намира се в Санкт Петербург. „Псалтир на Димитър” – пази се в манастира „Света Екатерина” на Синайския полуостров (Египет). Там има още няколко старобългарски ръкописи. „Боянски палимпсест” – в Москва. „Асеманиево евангелие” – съхранява се във Ватикана. „Охридски глаголически листове” – в Одеса. „Мариинско евангелие” – в Москва и Виена. „Добромирово евангелие” – в Санкт Петербург. „Зографско евангелие” – в Санкт Петербург. „Болонски псалтир” – от времето на цар Иван Асен Втори, пази се в Болонския университет в Италия. „Погодински псалтир” – в Москва. „Томичов псалтир” в Москва. „Манасиева хроника” – от нея има пет преписа на старобългарски език във Ватикана, Букурещ, Москва, Санкт Петербург и Хилендарския манастир. „Софийски песнивец” – в Москва.
Защо ви посочвам тези факти?
Защото заради историческите катаклизми, огромната част от великата старобългарска книжнина е унищожена, а малките книжни отломки от нея са съхранени, често като по чудо, основно и най-вече в чужбина. По този начин те все пак са достигнали до нас (за това трябва да сме благодарни), но са имали и участта да се пазят в страни, в които или няма голям интерес към тях или в страни, в които дълго са определяни не като старобългарски, а като „църковнославянски”.
На традиционния въпрос защо не си ги поискаме – има два отговора. Първият е, защото когато става дума за писмени паметници, това юридически е почти невъзможно. Вторият е, защото не сме гърци. От тях може само да се поучим що е то борба за културно-историческо наследство.
