Полина Василева, Фейсбук
Из Заветите на моя Баща
Какво да ти кажа за нас, мъжете, Полинке…
На-важният урок, който научих беше за нищо на света и на никаква цена да не губя жената, която, виждайки недостатъците ми, продължава да ме обича. Това бе майка ви. Не бях лесен, но любовта й се оказа по-упорита от демоните ми.
Друго трябва да знаят жените и особено днешните навъдили се мъже, тротинеткаджии, дето им казвам на майтап.
Има мъжко поведение
и задължително отношение.
Колкото и да харесва или обича една жена, Мъжът трябва да направи първата крачка. И да продължи да прави и струва.
Той да е човека, който бърза да се прибере, съветва се с жена си, разговаря с нея и за нея, и умее да изслушва.
И на сина ти, внук ми, му обясних още навремето. Жената има нужда да изговори минимум
10 000 думи на ден
Мъжът следва да може да я слуша и не само – да я чува.
Мъжът връща всяко обаждане от нея, което пропусне – комплексиран непорасъл мъж само може да каже „аз няма да съм под чехъл, пък“ и да се фръцка като ущипана мома.
Мъжът няма проблем да се обади отново, ако жената в присъщата и правилната именно за жените, емоционалност, му затвори телефон ( примерно) .
Зрелият, познаващ стойността си, мъж, с гордост ще рече – аз просто се стремя да съм най-добрият съпруг/ мъж и приятел за моя избор – тази точно жена! Точка.
Мъжът трябва да се украсява с три неща:
характер и действия, уважително благоприличие. Не с евтини показности, високо самочувствие без покритие и дълъг, бъбрив език. Плямпането безспир не е мъжко качество. Ние действаме.
Невероятно щастие и голяма рядкост в наше време е (гледам ги младите жени и в редакцията, и теб с Галя, зная какво е и в общствените среди) рядкост е дамите да срещнат човек, който не създава проблеми, а ги решава.
Не им увря акъла, че красотата на човека не е във външния му вид, а в действията му.
Момичета, жените – на тях постоянно мъжа трябва да напомня колко са красиви.
Нали помниш как от всяка командировка носих на майка ти от онези големите кутии с гримове, имаше ги навремето, с по няколко шкафчета, с червила, със сенки, с ружове. Обичах да я наблюдавам как се гримира пред огледалото. Сама си шиеше роклите при шивачка. Отваряше списание Бурда и крояха модели. И все бяха пъстри, шарени, на цветя. Тя ходи до мен усмихната, а гордия съм аз. Така разбираш много за един мъж, поглеждаш жената до него – щастлива ли е. До зрелият мъж жената е лека и щастлива, до непораслия е силна.
Силата не е женско качество,
привилегия е на мъжа .
Обичах да купувам на Ира мечтаните палта. Да се боря, за да мога да я заведа на мечтаните места. Мечтаеше да живее в центъра до пазара, както някога е живяла в родния й град Львов. Сбъднах и тази мечта.
Тя ме окуражи да купя мечтаното от мен място в балкана, където поставих един гол фургон и сам малко по малко, между работата в редакцията, бях все там и за година две време, вдигнах мечтаната от мен къща с прекрасна градина с цветя. Фургонът, решихме да зазидаме в къщата и да го превърнем в наша спалня като символ на началото. Майка ви беше до мен и ме окуражаваше. Винаги, за всичко, цял живот. Наричаше го трудотерапия за мен, умна жена е, с опит с баща и брат, склонни към зависимости.
Засадих в двора две брези,
любимите дръвчета на майка ти. Кръстихме ги Иван и Ирина. Към днешна дата са големи, достолепни дървета. За теб и сестра ти бяха храсти омайни, благоуханни рози. После като се появиха внуците, с които ме дари, вдигнах още един етаж в селската къща за семейството ти.
Резиденция Свидня,както шеговито я наричахме с Ира, беше мястото, където се чувствах жив.
Сега се възхищавам на теб как смело сбъдваш мечтите си и често те давам за пример. (Нещо, което аз никога не съм знаела…)
Момичетата в днешно време бързат, а не трябва, изчаквайте някой, който ще ви държи за ръка пред приятелите си. Който ще ви заяви пред света, постоянно ще ви напомня какъв късметлия е, че ви има.
Не ви обича мъжът, който се кълне в любовта си, а този, който мълчаливо ви прави щастливи.
Много мога да говоря по темата, над 45 години сме двамата с майка ти. Зад думите “ Заедно в добро и зло, следва да можеш да заставаш с действия и да устояваш на всякакви бури, да прощаваш криввания от пътя, да стоиш достойно зад избора си, с акъл, не с его. Днешните времена …не ми се мисли накъде отива тоя свят“
