Днес е Ивановден. На 7 януари православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, който кръщава самия Иисус Христос във водите на река Йордан. Това е един от най-тачените празници в българската традиция.
Свети Йоан Кръстител е наричан и Йоан Предтеча, защото предрича идването на Христос и обявява появата на месията в проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея.
Йоан Кръстител ( на старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед на Иисус Христос.
Йоан Кръстител се ражда около половин година преди Иисус Христос.
Син е на уважаван свещенослужител на име Закария – от рода на Аарон и на жена му, праведната Елизавета – от рода Давидов.
Както разказва Евангелист Лука, сам архангел Гавраил се явява на баща му в Йерусалимския храм и възвестява зачеването на сина му, след като той води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви. Йоан избягва участта на младенците, избити във Витлеем и околностите му, в опита на цар Ирод Велики да ликвидира Исус, скоро след раждането му и впоследствие, когато е на около 29 години, Йоан изнася своите проповеди за скорошното му идване; вероятно след около година е убит, по заповед на тетрарха на Галилея Ирод Антипа.
По Евангелието
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот по бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди (скакалци)[1] (Мк.1:6) След като навършва 30 години, започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим от всички социални класи.[2] Сред кръстените от него е и Иисус Христос (Богоявление), за което самият той настоява, макар Йоан да не се счита достоен за това и да обяснява, че би трябвало да си разменят ролите.
По-късно Йоан Кръстител попада в затвора на пребиваващия в Йерусалим цар Ирод Антипа, тикнат там за критиките, които му отправя по повод неблагочестивата му връзка с Иродиада – която е била женена на неговия роден брат Филип.
На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него и той е толкова впечатлен, че ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаряː „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод дава заповед да отрежат главата на Йоан и да й я донесат на тепсия.
Иродиада нарежда да не погребват главата на Йоан Кръстител заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова я заравят на тайно и неизвестно място дълбоко в земята, обаче нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава, отнася я в Йерусалим, където
я погребва на Елеонския хълм,
известен и като Елеонската гора. Без да знае това, когато цар Ирод, който остава в неведение за тези неща, реагира на вестите за чудесата на Иисус, така:
„ Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.[3]
На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в лековитата и здравеносна сила на новата кръстена вода. Къпят се всички именници, къпят се младоженците, къпят се сгодените моми и ергени.
На 7 януари имен ден празнуват Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна. На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
