Александър Стоянов , историк. Фейсбук
Българската историческа наука не спира да ме изумява. Проучвайки по-подробно битката при Клокотница, установих с потрес, че предполагаемият ход на сражението, поместен в разни томове на родната историография, се базира не на археологически находки, геолокация и исторически извори а на….
*туш барабани*
….разказа на местен учител, документиран като предание през 1957 г. и включен безкритично в фундаменталното изследване „Българското военно изкуство в епохата на феодализма“ (1958). Същото е безкритично повторено и разчертано в „Българска военна история през Средновековието“, том 2 от 1994 г. където авторите, цитирайки марксисткия военен теоретик Франц Меринг, заключават че някои народни предания следва да се приемат за чиста монета. „Святото дело“ е продължено през 2007 г. в Том V от История на българите на ИК Труд. Там освен патетичния разказ на авторите е поместен и фалшив цитат от Георги Акрополит. С това, впрочем, се изчерпват трите големи, популярни, историографски опита за очертаване на българската военна история през Средните векове. Другото са статии и студии, които за добро или зло почти никой не е чел.
Чудя се тогава защо се изненадваме от
възхода на Тренев и Спараток,
при положение че „традиционната“ историография е сглобена от митове, хипотези и народни предания?
Тъжната констатация е, че народ с фалшиво минало не го чака нищо друго освен фалшиво бъдеще.
П.П. Прочутата илюстрация на битката, ползвана тук, също е фалшива – въоръжението на българите съвсем не е изглеждало така през XIII в.
