Интервю на Светослав Пинтев
– Влади, как си, правиш ли ротация?
– Сутрин, обед и вечер.
– Сещаш се защо те питам това, нали?
– Да, разбира се.
– В славните времена на студентското предаване „Ку-ку“ питахте хората по улиците : “Правите ли метранпаж (печатарски термин –бел. а.)?“
Никога няма да забравя един мъж, който отговори: „С брат ми и жена му по някой път“.
Дружен смях…
– Една жена вика: „Не можете да ми задавате такива лични въпроси“?
– Българинът много мрази да признае, че не знае нещо… Поумнял ли е той за тези години?
– Винаги е бил умен. Сега има една стратегия за опростачване на нацията, която отдавна е минала през Франция, Англия, навсякъде… В България тя от няколко години се налага много мощно.
Аз мисля, че българинът, дори да не знае какво значи думичката “метранпаж“, той има една природна интелигентност, която е много по-важна от всичката обща култура, която ще придобиеш с четене, учене или чуване. Тази
природна интелигентност
се дължи на културата на българина, защото славянските народи са културни. Нашата култура беше съграждажаща, защото в нея беше заложено да се стремим към по-доброто, това беше пример за подражание. По-добрият живот на човека беше цел на всички… Не, че тогава не е имало всякакв извратени реализации, но все пак… Това беше задължителната норма, да се стремим към по-доброто, по-справедливото, по-честното. Това като фундамент сега е изчегъртано. Новият фундамент е безпътицата.
– Злото шества вече из целия свят, виж какво става… Побеждава едва ли не…
– От Краси Райдовски ще помня за цял живот нещо, което ми каза. Попита ме веднъж: „Знаеш ли някъде да има паметник на доброто?“ И аз не се сетих. Той казва: „Има един в Сиатъл, примерно, представлява как злото плаче на гроба на доброто. И са нарича „Паметник на доброто“.
– Ще има ли втора част на филма ти за сбъркания ни преход „Шменти капели“?
– Дори моят изобретателно-мечтателно фантазиращ мозък не може да измисли това, което всъщност се случва. Този филм, а и всичко, което съм правил през живота си, е било едно предупреждение към другите относно мои анализи.
Когато пишех сценарий за спектакъла, после и за игралния филм „Шменти капели“ през 2000-та година, аз гонех абсурда, крайния абсурд. Как по-най-абсурден начин биха могли да се развият ситуациите… Това беше социален филм. Те се развиха точно по този начин и в живота, по
най-абсурдната парабола
В момента нас ни тласкат към една война помежду ни, ние вече воюваме помеждуси, много откровено, много безпощадно, а това силно ме смущава.
– Всичко наистина се разви точно по най-абсурдния възможен начин. Защо?
– Още, когато пишех сценарий на спектакъла „Шменти капели“, някои неща започнаха да се случват. Тогава го направих първо на спектакъл, видях , че има голям и интерес и си викам: „Защо не го направя на филм? Напипали сме нещо явно.“ Запалих се… Започнах да снимам филма. Имаше обаче непреодолими обстоятелства, които 6 години не позволиха този филм да се завърши. Аз през цялото време си казвах: „Мама му стара, този филм няма да е актуален, когато го направя. А то от ден на ден става все по-актуален, по-актуален и по-актуален…
– Абсолютно… Във всяко едно отношение… Прочетох откъс от едно твое скорошно интервю, където казваш:
„Живея в оскъдица, но приемам това за нормално“
– Кое точно му е нормалното, Влади? Ти си едно от ембематичните имена на телевизията, непрекъснато работиш, играеш, имаш проекти, създаде един от най-гледаните филми?
– Това е язвата на съвременната журналистика. Обади ми се жена, която ме пита вярно ли е, че подкрепям партията „Стефан Данаилов“?
– Моля? И такава ли има?
– Ицо Петроф…
– Оле мале…
– Той й бил казал на нея лично, че се прави партия „Стефан Данаилов“ и аз участвам в нея, което е пълно недоразумение… Ние с Ицо Петроф имаме много коректни отношения. Не зная за развален телефон ли става дума, той ли не е преценил точно какво казва, но истината е, че нямам нищо общо с това. Тя ме попита и за сложното ми материално състояние след правенето на филма и каза: „А сега как сте?“
Точните ми думи бяха следните :
“Аз може и да живея в оскъдица, но това не ме притеснява, защото по същия начин живеят професори от БАН, учители, офицери от българската армия, спортисти, достойни хора, които са дали много на България, затова не ме притеснява… И изведнъж цялото нещо е озаглавено: „Живея в оскъдица“, все едно съм един ревльо с кърпата и сополите и занимавам всички с моя бюджет. Това е драмата на съвременната псевдо-журналистика…
– А драма ли е например, че Слави, когото навремето ти заведе в телевизията, пред очите ни се превръща във вожд и учител, партиен вожд…
– Слави по нищо не се различава от абсолютно всички останали вътре в парламента. Слави се е занимавал цял живот с изследването на парадоксите в обществото. Хуморът е есенцията на живота….
В „Шоуто на Слави“
винаги е присъствал социално-битовият, общественият казус, който касае всички в България… Така, че той е с много верен поглед върху живота на българина и има много повече място в Народното събрание от 70 % от останалите, които са там по простата причина, че това за тях е огромно постижение. За него не е постижение, за него е много тежка задача. Това е нещо, което води до разходи…
– Иво Сиромахов днес е писал във „Фейсбук“ следното: „Сега в Народното събрание мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове“. А някои от тях са му колеги от десетилетия в шоуто…
– Факт е, Светли, че хората знаят имената на основните портрети на Народното събрание. Бойко Борисов, Пеевски, Кокорчо, Кирил Петков, на Христо Иванов, на Атанас Атанасов, Десислава, Атанасова и още 5-6. Всички останали за тях са анонимници.
– Знам политолози и журналисти, на които това им е работата, но не помнят имената на всички министри, да не говорим за депутатите… Толкова ли да са назабележими?
– Защото в момента всяка партия е като някаква мини-държава, която си има цар. Царят каквото каже, това е… Всички останали са абсолютно безгласни и ненужни. Излишен разход… Просто регламентът изисква бройка, която има някаква функция за определени дейност, а не, защото това ще доведе до демокрация, до демократични решения, до някакъв плурализъм. Всъщност всичко е безсмислено, защото има 10 човека, които излизат и казват: „Моят отбор залага на това число“. На хората всичко им е ясно… Толкова
гнусно и безпардонно ограбване на България
не е било никога. Те дори не си правят труда да замаскират елементарните си ходове. Едно време поне опитваха, вярно нямаше и толкова много информация, но сега всички знаят какво правят те, всички са наясно кой с кого и срещу какво ще се съюзи.. И там понятието България, българин, не съществува в списъка… Казва се: „Нашият човек отива там и там, тази част от ресурса ще се прелее към нас. Еди колко си. Това е. Толкова безпощадно нещо не е било никога…
– Кръчмарските сметки и тефтери на „елитите“…
– Те дори не си и правят труд да завоалират нещата. Това е точно като играта „Тука има, тука нема“, в която трябва да познаеш къде е топчето. То е дунапренено. Играчът лъже, че е в чашките, но минава през него с ръката си и го хваща. То не е в нито една от чашките. Играещият срещу него винаги губи… Те дори не си правят труда да вземат топчето без да се вижда. Откровено и брутално си взимат топчето и викат: “Кажи в коя чаша е?“
Всичко е като ония тест: „Кога искаше да убиеш майка си? А –като малък, Б-сега“.
– „Ама аз не искам да убия майка си…“ „Еее, ти не отговаряш на въпроса… Няма такъв отговор. Ясно ти се задава въпрос… “
Всяко следващо решение е по-брутално,
по- дебилно
и ощетяващо. Каквото е казал народът, това става винаги. Народът е казал: „На такъв гъз, такъв чеп.“
Надявам се, че тази природна интелигентност на българина му помага да оцелее. Сега той вижда, че това, което става е неизбежно. То ще се случи, тъй като става дума за пари… А тогава се случва само това, което интересува парите… Хората разбраха, че каквото и да правят, ще бъдат използвани. Дори да излезеш да протестираш, твоят протест ще бъде използван от следващите, които искат да вземат властта. Аз съм го казвал: „Нахранихме ситите въшки, сега ще храним гладните“.
– Тарикатите са научиха да манипулират всичко и всички ли…?
– Не са се научили. Няма нито един случаен, който се появява на пистата. Там са само назначения. Опозицията те си назначават, протестиращите те си ги назначават…Има една питка, която трябва да си я разделят. Това са парите.
– Един политик ми е казвал, че от парламента, през университетите, полицията, армията, навсякъде са назначават само зависими хора. Не се търсят гениални, а зависими и техните роднини…
– Това е задължително…“Операция „Шменти капели“ завършва с един плъх в стаята с досиета. Един плъх, който го размасват с папката с досиета, много плъхове изпълзяха.
Най-високо в хранителната верига си, ако влезеш в управлението на държавата. В София дойдоха младите, образованите, грамотните. И старите крадяха, но някакси се случваха и други неща. Имаше един ред – и за едните да има, и за другите да има.
– А грамотните, викаш, крадат по-грамотно…
– Грамотните крадат по безскрупулно и по-неадекватно. Те нямат опита и политическата култура на онези. Това са просто едни хора, които са влезли в една стая с много пари, които започват да си тъпчат джобовете.
