Димитър Рачков беше един от вдъхновяващите лектори на форума „Кариера и живот – защо в България“, проведен в Лондон. Той е организиран от платформата „България те иска“ на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, една наистина похвалва инициатива.
„За да се върнеш в България, трябва да знаеш какво обичаш тук – дали хората, дали традициите. Всеки от нас трябва да има отношение към общността и бъдещето на страната ни. Защото съдбата на България не зависи от политиците, от Америка, или който и да е друг“, категорично заяви Митко Рачков пред нашите сънародници. И добави с непоколебиост и усмивка:
„Всичко е в нашите ръце
– от качеството на учителите до това дали ще имаме вдъхновяващи лекари. От нас зависи дали и децата ни ще искат да живеят тук.“
С присъщата си откровеност, актьорът сподели пред публиката, че заминаването за чужбина много често е резултат от онзи момент, когато човек осъзнава, че може да бъде щастлив, но не в България. Но дали той е реален?
„Аз съм
от поколението на прехода
– тези години бяха най-силните в живота ни. Всеки от нас се бори за мечтите си“, разказа Рачков. Според него младите хора през 90-те години са били на кръстопът – дали да напуснат България или да останат.
„На хората тогава не им беше до театър. Имам случай в Сливен – на сцената бяхме 15 души, а в публиката – само 12. Хората нямаха какво да ядат, камо ли да си позволят театър“, с горчивина си спомня той.
Заплатата му тогава била един долар и половина на месец, призна комикът.
Но въпреки всичко, никога не се отказал.
„Знаех, че искам да бъда актьор
Работех на две места и всеки ден изминавах по 340 км – репетирах в Сливен, а после заминавах за Китен“, разказва той с усмивка. Призна, че неведнъж се е питал: „Да замина ли или да остана?“
„В крайна сметка останах и не съжалявам ни най-малко“, категоричен е Рачков.
„Какво щеше да се промени, ако бях заминал? Може би щях да си уредя битовите проблеми, но щях да живея с усещането, че не съм на правилното място“, откровено сподели актьорът, като отбеляза, че мнозина наши сънародници заминават за чужбина, за да изпращат
пари на близките си
в България.
„Но замисляте ли се – дали роднините ви имат нужда от парите ви или от вас самите?“, попита той присъстващите с усмивка, но и със сериозен тон.
Рачков сподели, че когато е бил на 20-25 години, не мислел изобщо за демографската криза или за това дали ще липсва на родителите си. Останал обаче заради мечтата си да стане актьор. „Трябва да преследваме мечтите си тук, в нашата държава, а не някъде другаде“, добави той с увереност.
„Парите са просто средство, не са цел. Утре може да паднеш и хората няма да се интересуват колко пари си изкарал, а дали си бил добър човек“, смята Рачков.
А на финала той зареди залата с мощна доза оптимизъм: „Вместо да се оплакваме, че нищо не става в тази държава, нека се обединим, да си подадем ръце и да я оправим. Колкото и посоки да имате за тръгване, трябва да имате само една за връщане – България!“
