Актрисата Диана Димитрова се разгневи, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство за насилието срещу нея , което е упражнил колегата й Юлиан Вергов по време на снимките на сериала „Откраднат живот“, по думите й.
Диана Димитрова , Фейсбук
Скъпи хора, приятели и колеги, журналисти, След една година всевъзможни опити да се прикрие насилието над мен искам да обясня, защо Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и да съобщя за нов опит, целящ да излъска имиджа на насилника.
За мен битката с насилника приключи на 28-ми март, когато моите прекрасни колеги от сериала събраха невероятна смелост и проговориха в името на справедливостта. Те не защитиха лично мен, а каузата да кажем НЕ НА НАСИЛИЕТО. Гласовете им бяха толкова силни, че
цяла България ги чу
Михаил Чехларов – реквизитор, Грета Манчева – главен художник грим, Стефан Геков – 2-ри асистент камера, Даниел Емарт – сет дресър, Дилян Иванов – 2-ри асистент камера, Владимир Ковачев – гардеробиер, Йоана Попова – гардеробиер, Светлозар Петров – реквизитор. Те бяха потресени и побеснели, че използват имената им, професионалните им квалификации в уж официално изявление от екипа на сериала, изпратено до медиите на 27-март. Писмо, което никога не са чели. Писмо-донос организирано от г-жата, която твърдеше, че е пряк свидетел в гардеробната през 2017 г. Същата им се е обаждала и агитирала да запазят неутралитет. Писмо, в което се изреждат имената на 31 колеги, а 20 от тях дори не са били на работа в същия ден. Доказах го със запазената снимачна програма, която публикувах и я изобличих в поредната
долна лъжа
След умишленото медийно изкривяване на фактите от постановлението на Прокуратурата съм длъжна да направя кратка ретроспекция.
Първо. Прокурорът отказва образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.3 и ал.5 НПК и това е написано изрично в постановлението му. Това означава, че е изтекла давността за извършеното престъпление, както и че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия пред съда, а не се води от прокуратурата – тя се занимава единствено с престъпления от общ характер. Тази давност е в размер на три години и е изтекла през 2020 г.
Ако прокурорът считаше, че насилникът е невинен, щеше да откаже образуване на досъдебно производство на друго основание, а именно – чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Скъпи хора, прокурорът не приема, че насилникът е невинен, а че не може да бъде преследван от закона поради изтекла давност.
Второ. Цитирам текста от постановлението: “Действително в настоящият казус се установява, че по тялото на Диана Димитрова има причинени мекотъканни травми – оток и кръвонасядания в областта на лява предно – странична част на лицето и лява раменница. Заключението на вещото лице КАТЕГОРИЧНО посочва, че ограничени по площ описаните кръвонасядания били с характер да причинят и се отнасят към медико – биологичния признак „Болка и Страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 НК.“
Трето. Бях решена да предприема мерки заради официалното (единствено писмено)
изявление на насилника,
в което умишлено изманипулира обществото и с намеци склони да мисли, че съм се държала непристойно.
Изявление, което причини огромни щети върху името ми и измести фокуса за насилието, а жълтата медия развихри въображението си до висоти. Но след намесата на моите колеги на 28-ми март реших, че няма смисъл допълнително да разстройвам родителите си, най-вече майка ми и да се ангажирам повече, защото цяла България разбра, че съм била насилена, а насилникът се опитва да го прикрие.
А хората и приятелите ми знаят какъв човек съм и нямаше нужда да изброявам добрините и каузите свързани с деца, в които съм участвала. Но насилникът е решен на всяка цена да продължава с обществената манипулация и е
пуснал тъжба в съда за обида,
заради мой фейсбук статус. Да, за обида след почти година. Доколкото може да има нещо забавно в цялата тази унизителна и мъчителна за мен история е, че насилникът не се чувства невинен, а обиден! Защото ако се чувстваше невинен, щеше да е завел досега дело срещу мен за набеждаване в престъпление.
Ако можех да върна времето назад в деня, когато споделих дълго пазената тайна за причиненото върху мен насилие, сега отново щях да говоря. След една година виждам промяната и резултата, защото до този момент темата за насилието беше табу. А жертвите на насилие бяха просто статистика. Някой трябваше да влезе пръв в огъня и да даде гласност.
Не съжалявам за избора си, защото беше правилният. Независимо от високата цена, която платих. Говорете, за да Ви чуят, независимо дали са минали пет или десет години! Насилието е престъпление и жертвите не трябва да се наказват повторно като носят в себе си страха от изобличаването на насилника.
Искам да Ви поканя в откритото съдебно заседание на 14-ти декември, 16:45ч. в съдебната зала на Софийски районен съд, 20 – ти наказателен състав, гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23. Имам правото да не се явявам на делото, но реших, че ще бъда там… заради целия път, който извървях и заради себе си.Скъпи хора, не позволявайте злото да Ви затваря очите за истината!
