Patty K. Biski
“По това време се виждах много често с Робърт де Ниро, който беше в Рим, за да снима „Имало едно време в Америка“, филмът на Серджо Леоне.
Една вечер ми се обажда.
– „Джани, как си? Какво имаш да правиш днес?”.
Отговорих: „Тази вечер съм с Мохамед Али, ще вечеряме заедно”.
Де Ниро подскочи:
„С кого си? Искам да кажа, че отиваш на вечеря с Мохамед Али и не ми казваш?
Искам да кажа, той е моят идол за всички времена.
Идвам на вечеря с теб тази вечер, Джани“.
След малко звъни Серджо Леоне ядосан и казва, че Де Ниро не може да дойде, защото имат важна среща, за да обсъдят някои сцени за филма, така че нищо не може да се направи. Де Ниро е зает!
Казвам му, че всъщност нямам нищо общо с това, просто отивам на вечеря с Мохамед Али и Робърт поиска да се присъедини.
При тези думи Леоне:
„Каквооо??? Тоест
вие и Робърт ще вечеряте с Мохамед Али
и нищо не сте ми казали?”.
Серджо Леоне обяви, че иска да присъства на всяка цена.
Почти се каня да тръгвам и телефонът звъни отново.
Носителят на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес беше в Рим специално, за да се срещне със Серджо Леоне и Де Ниро, но току-що е научил, че срещата е отменена, тъй като ще има вечеря с Мохамед Али.
“Как може да не ми кажете нищо! Искате, не искате – идвам!”
Накрая,
всички се събрахме в „Checco il Carettiere“ (Кеко каруцарят)
и прекарахме цялата вечер, задавайки въпроси на Мохамед за кариерата и мачовете му. Той ни разказваше много и с подробности
Де Ниро, Маркес, Серджо Леоне и аз слушахме в религиозно мълчание: всички се бяхме превърнали отново в деца.”
——
Преди година ни напусна Джани Мина’, прекрасен журналист и човек.
За него, един спомен
с тази снимка и един анекдот, сред хилядите в неговия живот.
