Д-р Неделя Щонова, Фейсбук
Един живот, разбира се, съвсем не е достатъчен … за да я наобичаш …
тази твоя майка …
едно хубаво и свидно.
И решение на проблема –
че времето изгаря … няма …
… с делата си го откупуваме
… смаляваме се всеки ден
… благодарим за шепота на утрото … и ласкаво благодарим … на всичките онези непокорни мигове, танцували до нас като снежинки.
Отдавна …
Самите ние …
Съвсем не сме деца …
И вкусваме горчивото на дните …
Но за нас е толкова,
толкова по-лесно в света …
Когато има мама.
Ще каже тя:
– Като че ли всичко е наред.
Мога да се справя и сама.
Все още мога.
А и е забавно .. ние си играйкаме на криеница с тази наша крехка, тленна и все хукваща нанякъде природа. Даже … Ето виж сега … ще ти извадя едно малко слънце от джобчето на панталона … като някога … във детството … ти помниш ли … само не разбирам … защо сега … тези всички мои панталони са ми вече някак дълги … Крачолите им са дълги?! Аз … смалявам ли се??
Ще отида … не на лекар … ще отида при шивачката.
На тебе крачолите стават ли ти някак … изведнъж по-дълги от нормалното?
И без да чака отговор … ще ме прегърне прелестно … и някак носталгично.
И аз ще я прегърна силно и мъдро ще изръся:
– Мамо, ходи по къси панталонки! Ти винаги си хубава!
И ще се засмеем както винаги и ще влеем лято в есента.
Докато все още има време …
Погледни в зениците на мама
Погледни под тази стряха.
Усмихни се.
Не вярвай на годините.
Спомни си за онази къщичка на село с цъфналата дюля и за мама … която боса, млада и щастлива … тича там до тебе …
Обичай я
Прегръщай я
Ходи на срещи с нея
Тичай над морето и през всички, всички незатворени врати
Сега
… възможно най- … най-често
Ходи на срещи с мама
Мамо, ида.
Н,
❤️
А и днес – 5 октомври – отбелязваме Международния ден на учителя.
Честит празник мамо!
Цял живот отдадена на толкова поколения ученици.
Бъди благословена.
И всички учители … също!
Поклон.
