Д-р Неделя Щонова, Фейсбук
Към мен вървеше напълно непознат мъж и разпръскваше вълшебства.
За моя най-голяма изненада той спря.
До мен.
А аз спрях да мога да дишам.
– Извинете?! … Вие танцувате ли?
Обзе ме магия незнайна … безмълвие, вълнение, смут.
Не успявах да кажа нищо.
Зави ми се свят.
Той продължи:
– Добре … а може ли да Ви поканя на един танц … но много държа този танц да бъде на празен дансинг … преди вечерта да бъде официално открита. Само Вие … аз … и ритъма …
Зашеметих си.
Той ми подаде ръка.
И ме отведе на дансинга.
Беше на днешния ден …
Коледният бал на Община Пловдив.
23.12.1992
И така … в този танц … наречен съдба … заедно с моя съпруг архитект Валентин Маринов … се разлистваме вече 31 години.
Благодаря ти, Господи.
Колко полезна Ви беше тази публикация?
Кликнете върху звезда, за да оцените!
