Д-Р Неделя Щонова, Фейсбук
- Гардероби пълни с дрехи, домове пълни с боклуци, животи изпълнени с несъществени ангажименти и дейности, стомаси, тела, жлъчки, кръвоносни съдове и умове, затлачени от излишества.
Прекарваме сложно време с негативни, токсични хора, защото така се налага. - Постоянно бързаме и сме сложно, шизофренно заети, но дали това е наистина мярката за значимост?
Да … в предизвикателната динамика на времето днес е много трудно да останеш есенциалист – тоест фокусиран върху наистина важното.
Сложната простота на живота
Бях малка, а майка все ми повтаряше, колко сложен щял да стане живота, когато порасна.
И после ми казваше:
– Във външния живот простотата е обаятелна. Във вътрешния живот простотата е непобедима.
Сега виждам какво е имала предвид.
Да живееш чисто, просто, с малко, но необходимото, не означава, че си прост. Означава, че си мъдър.
Няма нужда от излишна сложност.
Например … мен лично, един розов градински
домат със сирене …
може да ме изпълни с наслада много повече, от печено телешко с плънка от лучен сос, сотирани с масло гъби и черни трюфели, в сос мадейра.
Светът е пълен с хора, усвоили безпомощността от сложното и недисциплинирано преследване на все повече. И повече.
Храна! Власт, пари, коли.
Гардероби пълни с дрехи, домове пълни с боклуци, животи изпълнени с несъществени ангажименти и дейности, стомаси, тела, жлъчки, кръвоносни съдове и умове, затлачени от излишества.
Прекарваме сложно време с негативни, токсични хора, защото така се налага.
Постоянно бързаме и сме сложно, шизофренно заети, но дали това е наистина мярката за значимост?
Да … в предизвикателната динамика на времето днес е много трудно да останеш есенциалист – тоест фокусиран върху наистина важното.
Фокус … моя любима дума, знаете вече.
Но.
Изборът е ядрото на всичко
… както и умението да разпознаваме и избираме … шепата … същностно важни неща.
Днес цял ден съм в една болница.
Виждат ме разни непознати хора, здрависват се с мен, прегръщат ме, разказват ми, усмихват се. Споделят. Един човек с плеврален излив ми каза:
– Не мога много да дишам, но винаги гледам предаването Ви, защото след това се чувствам по-добре. И по-знаещ. Винаги разказвате неща, които те изправят на крака, когато си паднал.
Уж бях в болница, а срещнах толкова много любов , добрина, усмивки … от колеги, познати и непознати.
– Един съсед, работеше във ВиК, почина пред 6 месеца, защото беше много зъл човек. Все заплетен в клюки, себичен, кълнеше. – ми разказа една жена, докато чакахме пред асансьора. – Според Вас от злоба умира ли се? – попита тя и ме погледна с истински интерес.
Асансьорът дойде, вътре беше пълно с хора.
Нямаше как да й отговоря. Но докато пътувахме нагоре, в продължение на десет етажа, за пореден път си дадох сметка, че …
Завистта, лошотията, злобата и омразата са сложните болести на всяка една изгубена човешка душа.
И тези всичките съскащи чувства … реално задушават и разболяват единствено онзи, който ги изпитва. Те са заплаха за здравето много повече от цигари, екология, фамилна обремененост или излишни килограми.
Когато мразиш ти ставаш
роб на мрака
А това те погубва.
Любовта е чисто, лазурно, божествено чувство.
Добрината и мъдростта също.
Те умиротворяват.
Но това не са качества.
Това са състояния.
И в тях се влагат корените на здравето ни!
Нужно ни е сърце на дете, добро дете … което тича напред с лекота, стремеж, живот на отдаденост и озарение.
“Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…“
Казва Никос Казандзакис.
Но го осъзнаваме късно.
Твърде късно.
Я в болницата.
Я на някое още по-тъжно място.
