Честита Баба Марта! За сте бели и червени, весели, засмени.
Прочутата баба носи здраве и плодородие в началото на новия цикъл, когато природата се възражда. Твърди се, се предполага, че е роден от древната обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за Балканския полуостров – тези на тракийските (и въобще – палеобалканските) и елинските обичаи.
Червената нишка на мартениците ни символизира здраве и сила, а бялата – чистота и свежест.
Според традицията ни мартениците се носят до първия път, когато човек види лястовица, щъркел или цъфнало дърво. Пролеттта окончателно е победила, природата празнува.
Тогава мартениците се закачат на клончета и се оставят да се вплетат в цветовете като жертва на пролетта и новия живот. Този обичай е дълбоко вкоренен в българската култура.
Баба Марта е митична фигура в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с това на месец март. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични представи, наред с
Голям Сечко и Малък Сечко
– януари и февруари, представяни като братя с лют характер. Баба Марта се смята за тяхна сестра – ту усмихната и добра, ту непредвидимо люта.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вариант – усукани бяла и червена нишка) на 1 март – денят на пристигането на Баба Марта.
Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с древните българи.
Приказки за Баба Марта
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
