Брутният външен дълг на страната в края на ноември 2022 г. възлиза на 43,787 млрд. евро (55,4 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт – БВП), съобщава Българската народна банка. Това е с над 2,1 млрд. евро (5,1 на сто) повече в сравнение с края на ноември 2021 г.
Краткосрочните задължения са 8,4 млрд. евро (19,2 на сто от брутния дълг, 10,6 на сто от БВП) и се увеличават с 1,642 млрд. евро (24,3 на сто) спрямо ноември 2021 г. Дългосрочните задължения възлизат на почти 35,4 млрд. евро (80,8 на сто от брутния дълг, 44,8 на сто от БВП), като се повишават с 488,1 млн. евро (1,4 на сто) спрямо края на ноември 2021 г.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на ноември 2022 г. е 8,463 млрд. евро (10,7 на сто от БВП). Спрямо края на ноември 2021 г. той нараства с почти 22 млн. евро (2,7 на сто).
Външните задължения на Централната банка са над 2,270 млрд. евро (2,9 на сто от БВП). Те се повишават със 197,6 млн. евро (9,5 на сто) спрямо края на ноември 2021 г. Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са почти 5,8 млрд. евро (7,3 на сто от БВП). Те се увеличават на годишна база с над един милиард евро. Външните задължения на „Други сектори“ са 12,8 млрд. евро (16,2 на сто от БВП). Те нарастват за една година с почти 385 млн. евро (3,1 на сто).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,442 млрд. евро (18,3 на сто от БВП), което е с близо 289 млн. евро (2 на сто) повече спрямо края на ноември 2021 г. То продължава да е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33 на сто в края на ноември 2022 г., при 34 на сто година по-рано.
