Александра Гюзелева, журналист Фейсбук
Животът е прекрасен, както ни увери Роберто Бенини, също така създава и истории. Звънене на домофона. Човек, говорещ английски, очаква Мира да му отвори. Очевидно звъни на всички звънци в кооперацията.На третия звън взимам телефона с набран 112, без да съм позвънила, и слизам към входната врата.
На партера се помещава
„студио за масажи“
Така му вика наемателя, както и съкооператорите. Иначе апартаментът е собственост на гениален и уважаван математик, който го е купил, за да го дава под наем, и не иска да проумее, че го е отдал за публичен дом. По някакви причини. Може би това го разсейва от решението на гениално уравнение някъде из Европа . Където, ако си отдал собствеността се за публичен дом, знаеш, че е така, поне съседите са те уведомили, вероятно подлежиш на някакви
регулации,
които нямат общо с математиката. Или колкото да смогнеш да платиш сумата, която ще ти дръннат.
Но понеже сме си у нас, математикът нейде у Еуропата, отварям входната врата и казвам „Hi“ Ще спестя английския и от двете страни. Насреща ми е ококорено азиатско момче. „Звъните на звънците. Кого търсите?“ – питам. „Търся Мира!“ „Мира? Не познавам Мира““ Всъщност имам уговорка с масажното студио. Знаете ли как да вляза?“ В този момент си мисля, че май азиатците не се изчервяват.
„Щом имате уговорка и не ви отварят, очевидно няма никого“ Той се втренчва в мен и задава следния въпрос „Are you from security? “
Аз съм жена по дънки и синьо сакенце ,
както е отишла сутринта за пряко включване в предаване за култура. Няма да пускам селфи, тъй като вероятно погледът и изражението имат значение, а не мога да повторя. „Не, тук живея. А вие звъните на всички звънци“ „А ,добре“ -казва момчето“ама, кой е звънецът на масажното студио?“. „Soooooooo“ -отговарям „ще ви пусна да позвъните лично на вратата на масажното студио , да видим дали ще отворят“ Той продължава да е ентусиаст и кима благодарствено. Звъним, няма никого. „Всичко най-добро“ – казвам, отваряйки външната врата, за да го и изпратя. „От къде сте?“ „От Хонг Конг“ Браво“, затварям вратата. Виждам разочарованото му изражение. Коментарът на Ясен: той е решил, че цялата кооперация е публичен дом, но ти, от секюритито , по някаква причина си решила да не го допуснеш. Също важи.
