Роси Михова,Фейсбук
Онзи ден си говоря с една позната. Някакви такива наши, женски работи. И тя ми разказва как преди двайсетина години станала снаха в известен и богат сливенски род. И как като млада булка я прикрепили към прабабата във фамилията. По-точно – към прадамата в къщата. Да й прави компания. А тя, като всяка прадама, най-много обичала да говори за миналото,
за младостта си и войната
Къщата им тогава била голяма, кичеста и в нея първо дошли и се настанили германци. Студени, сдържани хора. Устите им все стиснати. Но всеки път, когато ставали от масата, благодарели за храната. Не закачали жените.
След това нещата се обърнали. Дошли руснаците. Според прабабата, тогава още полудете – приличали на зверове, излезли от земята. Така и не разбрала как баща й успял да опази нея, двете й сестри и майка им от мъжките им мераци. Обрали всичко. Яли като невиждали. А един ден ги заварили да колят прасе в спалнята.
„Свине, истински свине“,
казвала прадамата и млъквала с отвращение.
Днес всичко това е минало. Бабата отдавна е починала. Къщата стои в Сливен – безока и празна. Снахата няма никакви тегоби да се занимава с политика и да взима страна в споровете около 9-ти септември.
Просто още една история за този ден. Истинска до обикновеност. От тези, които така и не успяват да влязат в учебниците ни по история.
