Най-добре запазеното елитарно погребение в Перу разкрива обичаите на цивилизацията Моче, включително ритуали, свързани с човешки жертвоприношения.
Както съобщава Interesting Engineering, двама младежи били
удушени и погребани
заедно с по-възрастните си роднини.
За първи път открит през 2005 г., Уака Као Виехо в археологическия комплекс Ел-Брухо в Перу предоставя ценна информация за елитарния статус на тези, които са били погребани там.
Шестимата погребани принадлежали на едно семейство с различна степен на роднинска връзка, което подчертава техния политически статус. Те били погребани в религиозна постройка, „пирамидоподобен изрисуван храм“, според авторите на ново изследване, публикувано в PNAS.
Посочва се, че това е първото доказателство за жертвоприношения сред членовете на семейства – практика, достъпна само за висшата класа. Археологическият обект предоставя нов поглед върху сложното общество, процъфтявало в рамките на семейна политическа структура.
Погребенията в Уака Као Виехо отразяват по-мека страна на ритуалните убийства. Цивилизацията Моче изобразявала своите публични и жестоки човешки жертвоприношения на боговете. Това е първото откритие на частна, по-нежна форма на човешко жертвоприношение, свързваща семейните връзки с божественото.
В три от четирите гроба са били намерени
възрастни мъже
В една от тях бил положен младеж, който го придружавал в отвъдното: той бил удушен с въже от растителни влакна след смъртта на по-възрастния си роднина. Най-известният и впечатляващо богат гроб принадлежи на жена, известна като Сеньора де Као. Тя деляла гроба си с млада жена, която също била удушена по същия начин.
Посочва се, че „гробът на Сеньората е от голямо значение“, тъй като това е най-добре запазеното елитарно погребение, открито досега в Перу. Тялото ѝ било грижливо увито в 20 слоя текстил, а гробът ѝ бил пълен с артефакти. Тя имала най-висок статус сред другите погребения.
Археолозите използвали археологически, генетични и изотопни методи за реконструкция на тяхното родословно дърво и оценка на хранителния им режим. Изследванията показали, че тяхното родословно дърво обхващало четири поколения с различна степен на роднинска връзка. Братя, сестри, баби и дядовци били погребани в близост до комплекса. Храната им включвала царевица и морски животни, което предполага, че са израснали в района.
Но
младата жертва,
принесена в жертва, странно, нямала същия профил като своите роднини. Тя се хранила различно и била възпитавана далеч от семейството, което подсказва, че тяхната власт имала значително влияние. Авторите на изследването отбелязват:
„Откриването на принесени в жертва млади хора, близко свързани с основните погребения, предполага досега недокументирана форма на ритуално жертвоприношение.“
Между IV и X век Моче обитавали девет речни долини по северното крайбрежие на Перу. Те оставили значителни културни и архитектурни следи: монументални пирамидални храмове, напоителни системи и изкуство.
Тяхната „сложна социална йерархия“, както обясняват авторите, била подчинена на политическата и религиозната елита, което може да означава, че Сеньора била жрица.
