Поклонението пред Николай Волев ще бъде в столичния храм „Света София“ на 22 октомври от 13:00 ч., съобщават от Съюза на българските артисти.
Режисьорът на филми като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983), „Да обичаш на инат“ (1986), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Козият рог“ (1994) и „Огледалото на дявола“ (2001) загинал на 15 октомври при битов инцидент.
Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин. Това Николай Волев казва пред БТА в интервю този февруари по повод премиерата на „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала“.
„Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на зрителите колко красива е любовта – истинската, дълбоката, смислената, чувствената, понякога и
неразумната любов,
казва още режисьорът“, който ни напусна днес.
„Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са изключително важни в изкуството – не само в фотографията, в киното. Тук има кадри и от документалните ми филми, които са по-малко познати, но много хора са ми казвали, че „Дом номер 8“, като че ли, е сред най-добрите неща, създадени от мен. Аз имам общо седем-осем документални филма. Изпитвам голямо удоволствие, когато някой ми каже, че се е развълнувал“, казва Волев по повод изложбата от графики и фотографии, която показва в „Театро отсам канала“ по същото време.
„Аз нямах смелостта да показвам мои работи,
особено в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, защото бях завършил архитектура. Имах намерение, също така, да ставам моден дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, но те настояха да го направя, особено Павел Койчев. И се надявам да се хареса наистина на хората“, разказва Волев.
„Графиките отразяват моята душевност като млад човек в Лондон, когато избягах от България, и показват онова, което ме е вълнувало тогава – толкова много години назад“, обобщава Николай Волев.
„Кадрите не са съвсем черно-бели. Леко синьо е, студено. Смятам, че черно-бялата фотография, или по-скоро неярко цветната фотография е по-силна като въздействие. Цветната фотография е по-обикновена, по-стандартна, по-невпечатляваща“, допълва режисьорът.
