В търсенето на корените на българския цар Самуил, ние се сблъскваме с мъглата на миналото, където факти и легенди се преплитат в едно. Централна фигура в тази загадка е комит Никола († около 970 г.), баща на Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. Високопоставен в българската йерархия, Никола изпълнява ролята на регионален управител (сравним с византийски стратег или латински граф), командващ войска от около 10-15 000 души и
управляващ обширната област Кутмичевица,
включваща епархията на св. Климент Охридски.
След смъртта на Никола, неговите синове поемат властта в период на междуцарствие и политическа нестабилност, без видима съпротива от други влиятелни военачалници. Това предполага, че Самуил и братята му са признати за легитимни наследници на властта, което вероятно е свързано с високото им социално положение и военен опит. Интересен аспект е, че Самуил не се провъзгласява за цар, докато Роман (последният представител на династията на Крум Страшни) е жив, което свидетелства за неговия уважителен подход към властта и към законната линия на българските царе.
Един от най-важните източници, свързани със Самуиловия род, е Битолският надпис, създаден по времето на Йоан Владислав (1015–1018), син на Арон и племенник на Самуил. Надписът, освен че утвърждава българската идентичност на Владислав, посочвайки изрично
„българин родом и самодържец български“,
както и че Никола и Рипсимия са неговите деди, което засилва доказателствата за българския произход на династията. Ето какво гласи част от текста:
„† През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“
Въпросът за произхода на Рипсимия
остава спорен, предмет на спекулации или открит за свободни интерпретации. Основните теории я свързват с арменски, еврейски или византийски корени, което подсказва за международни връзки на семейството на Самуил. Арменската версия е особено популярна, тъй като името Рипсимия се свързва с арменска светица.
Теории за родословието на Самуил
Историческите източници, макар и оскъдни, дават повод за две основни теории относно произхода на Самуил:
1. Теория за Гавраил: Според тази теория, Самуил е потомък на Гавраил, братът или чичото на цар Симеон, който е изиграл значима роля във въвеждането на християнството и е бил близък до властта. Името на Гаврил-Радомир, внук на Никола, може да бъде свидетелство за тази връзка.
2. Теория за Исбул: Тази теория предполага, че Самуил е наследник на кавхан Исбул. Неясните сведения в „Джагфар Тарихи“ и други източници предполагат, че Никола може да е потомък на третият син на Исбул, което обяснява неговата висока позиция и контрол над Кутмичевица.
Произходът на цар Самуил остава обгърнат в мистерия, която историците продължават да изследват. Макар и изворите да са противоречиви и оскъдни, те разкриват картина на сложна династическа линия, вплетена в богатото и сложно минало на България. Независимо от произхода си, Самуил се утвърждава като един от най-значимите и уважавани владетели в историята на България, а неговата история продължава да вдъхновява и да предизвиква въображението на поколения българи.
