Manuil Grigora / Манол Глишев
ЗА КИЕВ И КИЙВ
Вчера под мой постинг се е състоял ли, разгорял ли нещо като разговор или пък може би спор. Става дума за имената на украинските градове. Киев или Кийв? Харков или Харкив? Чернигов или Чернихив? Дочетете преди коментиране.
Та – поствам аз, че ще се съобразя с украинското произношение. Няколко мои приятели (и тук държа да подчертая –
приятели, а не някакви си там копейки) казват друго:
че у нас добили гражданственост са руските форми, така че при цялата ни привързаност към украинската кауза, все пак няма нужда да си сменяме чак езиковите навици. Тоест тези приятели ще продължат с Киев, Харков и Чернигов.
Лично за мен в това няма проблем. Но съм убеден, че след време повечето хора, които казват „Кийв“, ще се окажат демократи и европейци по убеждения, а повечето от тези с „Киев“ – путинисти.
Езикът издава много, той е и навик, но понякога става избор. Точно както ако видиш текст, в който пише „Иисус“, ти е ясно, че авторът е православен, а ако видиш „Исус“, значи текстът е от протестант.
Когато през 2022 съседна Турция заяви, че вече ще се нарича Тюркийе дори на нетурски езици, аз се засмях.
Турция си остава „Турция“ на български
– и това е нормално. Проблемът за турското ухо беше в това, че частно английското традиционно произношение на името на страната е „Turkey“, „Търки“, което си означава пуйка. Никой не желае името на страната му да звучи като име на нещо, което се яде. Така че ООН разбра турските чувства и в официални текстове на английски Турция вече е „Türkiye“, „Тюркийе“. Българската форма „Турция“ не представлява проблем за никого и ние си продължаваме с нея. Можем да си отдъхнем, нас никой не ни цензурира. Пък и да се бяха опитали, ние просто нямаше да се съобразим. В крайна сметак, тънките емоции на турското правителство са досадни минимум от 30-те години насам, когато то решава да спре да приема поща, адресирана до Константинопол. Хайде холан, драги комшии! На султаните ви не им е било никак трудно да живеят в град, наричан Константинопол и Константинийе, пък на републиката ѝ дойде в повече това древно име. Цариград и точка! Така разсъждава всеки обикновен българин.
Има и друг момент: напоследък прекалено много думи взеха да се променят под нездравото влияние на твърде тънки чувствителности. Вече не можем спокойно да напишем например някога напълно неутралните думи
„нerъp“ и „пeдepacт“
без страх от цензура. Това дразни обикновения човек, както и човека с по-изтънчено чувство за лична свобода. Така че всяка идея за промяна на това или онова название бива съвсем обяснимо приемана зле.
На трето място, ако приемем новите названия като „Кийв“ и „Харкив“, то логично ще трябва да заменим Париж с Парѝ, Лондон – с Ландън, Рим – с Рома, Москва – с Масква и Вашингтон – с Уошингтън. Египет пък ще се превърне в Мъср, Япония – в Нихон, а Китай – в Жонгуо. Защото така се произнасят съответните имена на съответните езици. Българският е много гъвкав, той ни позволява това. Никога няма да спра да се наслаждавам на факта, че за всеки български историк британският крал може да е Чарлс, но френският винаги е Шарл, както и че можем да правим разликата между Хенри, Анрѝ, Хайнрих и Енрике. Само че тази гъвкавост понякога отстъпва пред придобитите ни навици и формите с разпространена гражданственост. Ето защо ние очевидно няма да се откажем от формите „Париж“, „Рим“, „Китай“ и „Вашингтон“ (последното – само за столицата, а не за генерала, на когото тя инак е наречена). Тогава, питат моите приятели, защо да си даваме зор с имената само на украинските градове?
Много е просто, приятели и съседи
Защото едната форма е руска. А руската държава и армия с мълчаливото съучастие на руския народ в момента унищожават тези градове. Докато украинците си ги защитават. Този, който унищожава нещо, не може да сменя името му с добри намерения. Явно е, че намеренията и спрямо името, както спрямо самия физически град, пак ще са унищожителни. Най-малкото ще са намерения за подмяна. Защо на мястото на Кьонигсберг днес има Калининград? Ами защото Кьонигсберг е бил унищожен. Физически – до голяма степен, а като памет и идентичност – изцяло. Същото важи за довчерашния Карлмарксщат, днес (отново) Кемниц.
Сега отворете „С огън и меч“ на Сенкевич. Прегледайте репликите и песните, дадени вътре на украински език. Дори в българския превод на романа те са запазени така, както ги е дал педантичният писател, позоваващ се на хроники, песни и други текстове от XVII в. Ще намерите „Київ“ и „Чернігів“, тоест Кийв и Чернихив.
Езикът е важен и изразява намерения. Докато ракетите продължават да летят, за мен Кийв ще си е Кийв, нищо че и аз досега съм казвал „Киев“. Ще ми е сложно, но си струва. По същия начин смятам да се придържам към „Цариград“ и „Кьонигсберг“. По-красиво е. А вие – както искате. Не карам никого. Но споделям мнението, че поне петдесет години отказ от всякаква руска култура, език и навици в България ще имат полезен, отрезвяващ, очистващ и в крайна сметка освободителен ефект.
