Manuil Grigora/ Манол Глишев, Фейсбук
Чета това:
„Толерантността към различните не е просто модерна дума, а призив за действие. Участието в движения за социална справедливост е като втора природа за тях. Негодувание срещу расизма и дискриминацията, защита на LGBTQ+ правата, изискване за равенство между половете: младите хора са готови да се борят за по-добър свят за всички. Спорт, медитация, здравословно хранене и терапия са осъзнати избори, защото знаят, че за да живеят пълноценно, трябва да се чувстват добре отвътре и отвън. Климатичните промени са най-важната кауза за това поколение и те говорят за това не с абстрактни термини, а с неотложността на онези, които усещат ускоряващия се пулс на планетата.“
И си мисля: Бога ми, всичко това звучи прекрасно, но е толкова… наивно като цели.
Социална справедливост?
Борете се за по-високи заплати във всички области, скъпи мои синове, дъщери, племенници и по-млади братовчеди. Не само всеки за себе си, но и заедно. Защото по стар европейски обичай една заплата трябваше да издържа не просто един човек, а цяло семейство – и някога бе така. Негодувание срещу расизма? Добре, но и нека не превръщаме Европа в поле на ново Велико преселение на народите, защото всяка ваша придобивка ще бъде застрашена от хора, на които съчувствате, но които най-често никак не съчувстват на вас. Срещу дискриминацията? Но, мили мои, та дискриминация в редица случаи ТРЯБВА да има, защото иначе вие ще страдате. Защита на правата на хомосексуалните? Но, драги мои, та просто повечето от вас не са хомосексуални. Борете се за фактическата си възможност за щастие – обикновеното, скучно, романтично, битово семейство от един мъж, една жена, един-двама възрастни родители и две-три дечица, евентуално плюс куче или котка. То просто работи. Оставете хомосексуалните си приятели на мира. Те не са много и дискретно ще се справят и без специално внимание.
Споменах ли по-високите заплати?
Да, високите заплати помагат за това ваше елементарно щастие. Равенство между половете? Но разбира се, ако всички ние имаме правото да учим, да гласуваме и да работим, а заплатите са еднакво високи за всеки човек и с една заплата могат да се издържат двама и повече души с всички техни битови разходи, то това е основата на истинското равенство. Спорт, медитация, здравословно хранене, терапии? Бога ми, това са хобита и нищо повече. Работете си са за хобитата, недейте чак да се борите за тези неща. Има си съботи и недели за всичко това. Хобитата не са права, а вкусове. Но ако под „здравословно хранене“ имате предвид сезонно хранене с местни продукти – о, тук сте в правото си. Знаете ли, ако се преборите за по-високи заплати, ще можете да си позволите храна от местни фермери на заслужено високи цени. Свикнете с репички напролет, ябълки наесен и месо зиме. Струва си.
Климатични промени?
Може би наистина има човешки фактор в тях. Може би. Но как да имате високи заплати, ако се преборите за всичко освен за производствата, които могат да ви ги осигурят? Виждате ли, това е дилема. Бъдете зелени по убеждение, ако искате. Но разберете, че в тази област няма лесни отговори.
И никога, никога не забравяйте свободата. За да се борите за каквото и да било, вие трябва да бдите с оръжие в ръка над всяко свое право. Като всяко поколение във всяка свободна нация преди вас.
Оригиналната публикация, която цитирам и с която споря – в първия коментар. И забележете – споря с хора, описани като млади чужденци, а не като млади българи. С младите българи трябва да се спори в точно обратния порядък.
