Светослав Пинтев
Помолихме актрисата Елена Петрова да ни разкаже за своя 24-ти май – за емоциите, усещанията, спомените, вълненията, които са свързани за нея с най-българския празник.
И да каже две думи за премиератата в Лондон на най-новия филм, в който участва – „Никога не е просто секс“.
А скоро ще предложим на вашето внимание и голямо интервю с нея.
– Елена, с какви емоции посрещаш 24-ти май, каква е твоето светоусещане за този ден?
– Винаги го посрещам с голяма радост и вълнение. Хубав празник е, хората са хубаво облечени, светят. Миналата година отидохме пред Народната библиотека с дъщеря ми, при паметника на св.св. Кирил и Методий. Имаше и малки, и по-големи дечица, но не само. Страшно много хора се бяха събрали, което означава, че уважават и почитат празника. Време е да се погрижим за чистота на българския език, за богатия български език, който забравяме да използваме в цялото му богатство. Той е най- голямата ни ценност, това ни е паметта. Ето към това трябва да се върнем на 24-ти май. Аз на 25-ти пътувам за Варна, имам представление във Фестивалния комплекс, където също по някакъв начин ще отпразнуваме празника. Словото е най-голямото ни оръжие, основен наш инструмент. И ние също трябва да внимаваме как го използваме, разбира се.
– Ако трябва да си направиш един колаж от спомени за твоя 24-ти май през годините… Какво ще се откроява в него?
– Веднага ти казвам. Аз почти на всеки 24-ти май, докато бях ученичка в 22-ро училище, винаги съм рецитирала стихотворения, винаги сме ходили на манифестации, нали съм от това поколение, което ги хвана. За нас беше невероятно приятно , защото се срещахме с деца от други училища, имаше приповдигнато настроение, емоции… Жълтите павета бяха осеяни с униформи, със знамена. Винаги беше много вълнуващо за мен. После, когато танцувах народни танци, имахме представления с носии. Спомням си една носия, с която бях много горда. Това са ми спомените. Те са хубави чисти, истински, с усмивки. Почти винаги валеше на 24-ти май, дори да е за кратко. А два пъти валеше и сняг. Един месец преди празника репетирахме-марширувахме подреждахме се, понякога това ни писваше. Ала с наближаването на Деня ставаше все по-вълнуващо. Това са чудесни спомени за мен. Не съм го усещала като тежест, като някаква социална репресия, че карат децата да маршируват и да казват стихотворения… Напротив, даже много се гордеехме.
– А на един 24-ти май не ходи ли при папата?
– Да, но не успяхме да влезем тогава. Само част от културната делегация влезе. Бяхме с Вежди Рашидов, който тогава беше министър на културата, с много приятна компания – Теодоси Спасов, художници имаше. Аз май бях единствената актриса… Папата не се чувстваше много добре и беше поискал да влезе по-малка делегация, така ние останахме пред Ватикана, но пак беше много хубаво.
– На този 19-ти май пък сте били в Лондон с екипа на новия филма „Никога не е просто секс“, както разбирам. Как мина премиерата там?
– Беше много уютно, много приятно. Българите там ни се зарадваха, споделиха своите емоции. Хареса им , забавляваха се, много се смяха. За нас това е добра обратна връзка, защото хората имат и друго усещане, когато са в чужбина. Аз съм пътувала много пъти и в Америка , и в Европа, с различни представления, ти знаеш. Всичко е много по-приповдигнато , всички са щастливи. Друга чувствителност имат, когато идваш от България да им поднасяш изкуство. Много беше прекрасно… Лондон мирише на къри /смее се-б.а/ Има страшно много индийци, пакистанци. Не бях ходила отдавна и видях, че е станал още по –цветен, още по-разнообразен. Театрите са си там, прекрасни са, гледах много хубаво представление – „Дългият път на деня към нощта“ на Юджийн О’Нийл, с едни страхотни актьори.
