Репродукция на трактата на великия ни книжовник, българския католически архиепископ от Ордена на Свети Франциск Петър Богдан Бакшев, наречен „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotasн“ е изложен в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН).
„Възкръсналият ръкопис“,
както е известен, може да се види до 22 септември.
Трактатът, в превод „За древността на бащината земя и за българските дела“, е първият летопис в новата ни история, който е посветен на България. Написан е на латински , като е завършен е около 1667 г.
На 200 страници Петър Богдан разглежда християнското минало и настояще на българските земи с цел да се намери подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско иго.
През 1640 година той съставя доклад до папата за състоянието на българските земи.
На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влахия и Молдова.
През 1642 година успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ. През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.[
Ето и едно мнение за делото му и днешното признание:
Недялко Бакалски, Фейсбук
Цели седем години бяха необходими на Православна България да се реши да отдаде почит на труда и личността на великия Българин от Чипровци Петър Богдан Бакшев. Католик. Много преди да бъде открита историята от професор Лилия Илиева 2017 г, професор Божидар Димитров и други историци са знаели за съществуването и. Професор Димитров е написал Обширен труд върху многобройните релации на П Богдан до Конгрегацията за разпространението на вярата и други Ватикански институции.
Академик Иван Дуйчев
също задълбочено работил върху творчеството на Петър Богдан преди откритието на проф. Лилия Илиева. Ето на кратко какво пише той:
***Не е ли изпреварил той, в това отношение, с цели десетилетия, па дори и с векове, някои от ръководните идеи, толкова сили изразени през нашето Възраждане? Католишките свещеници извършвали богослужението за своите пасоми на славянски език. С това те приложили на дело твърде ранно онова, за което българският православен народ водил продължителни борби – именно, да се изхвърли гръцкият език от богослужбата и да се въведе славянският. Петър Богдан посочва тъкмо тая употреба на гръцкия език в българските църкви, като важна причина за невежеството. Той съобщава, че православните българи „не посещават църквите, а ако понякога отиват в църква, то не разбират – нищо“.
За П. Богдан не остава незабелязано и едно друго голямо зло в живота на българите:
управлението на гръцкото духовенство
Той описва с възмущение деянията на тия гръцки духовници и ги изтъква като същински мъчители на православните българи. И в този свой повик срещу гръцкото духовенство, П. Богдан е далечен предходник на най-пламенните дейци на нашето Възраждане. „Техните владици, пише той, са почти всички гърци. Когато правят посещения, те водят със себе си и еничери и вършат хиляди несъобразности. Те бият тези бедняци, взимат (им) всичко, което намерят в къщи, когато нямат (с що) да им заплатят онова, което им се пада…“. …. Не казва ли същото за безжалостния произвол на гръцките владика“
