Веселина Седларска, журналист. Фейсбук
Самолетът бил преди излитане. Пътниците вече пробвали коланите, когато по тясната пътечка преминали двама мъже – с тъмни стъкла на очилата и с бели бастуни в ръката. Двамата влезли в пилотската кабина. Пътниците смутено се споглеждали: възможно ли е това да са пилотът и неговият помощник, тези хора са слепи! Самолетът тръгнал по пистата и хората въздъхнали, всичко е наред, няма как слепците да са били екипажът. Самолетът се засилил по пистата, и още, и още, а отсреща се виждало морето, което все повече се приближавало. Пътниците започнали да крещят, да викат, да пищят. Тогава самолетът плавно се издигнал нагоре и продължил полета. Пътниците се успокоили, всичко е наред и страхът идва от глупавото предположение, че пилотите са слепи. А вътре в кабинката пилотът казва на своя заместник: Някой път няма да се разкрещят навреме и тогава всички отиваме на дъното на морето.
Потъването предстои. Време е да викаме!
