Манол Глишев/Manuil Grigora
Наивниците (и безродниците) стигат само до това, че доматът бил донесен в Европа от Америка. Но КАК доматът е стигнал Америка? Това наивниците (и безродниците) не се питат. А истината е, че при потъването на Атлантида първите древни българи, именно малцината оцелели жреци на атлантското познание (и градинарство, същи Сам Майтаперовци) са разнесли домата по света. И затова по ренесансовите картини Иисус или някой благородник държи в ръка кръгъл червеникав плод. Нар, ще си каже някой наивник (или безродник). Или даже небесна сфера… невежество. Не каква да е сфера, ами небесен розов българско-атлантски домат! Затова и монарсите държат кълбо в ръка. Ябълка? Глобус? Портокал?
Отново домат!
Съвършен, кръгъл, сочен, кисело-сладък, с перлени или дори диамантени капчици вода по него, ухаещ още на листа и колче, отгледан в тракийско селце, очакващ да бъде посолен и блажено захапан. Кой знае дали античният Дионис пие само винце или също той алено Блъди Мери с трако-българо-атлантски доматен сок, скитска водчица и индийски черен пипер?
И Персефона в Хадес поглъща не нарови зрънца, а няколко капки доматен сок или даже доматени семенца, които после отнася и, небрежно поприклякайки край нивата, засажда в Атика, до пшеницата на майка си Деметра. Плодът на познанието в Рая също е бил домат, защото само българският домат, охладен в райско поточе, предизвиква блясване на очите, просветление и осъзнаване.
Така наречената златна ябълка
в приказките, „ябълката“ на раздора между богините и „ябълките“ на Хесперидите също са несъмнен български домат – такъв, за който човек може и в раздор да влезе, и с ламя да се сбори, и подвиг да извърши. С негова помощ можеш и богиня прелъсти. Без тоя домат нито древните гърци щяха да изобретят узото, нито древните римляни – моцарелата. Това зехтин, босилек, пица… какво щяха да са те без българския домат! За какво щеше да Му е на Иисус солта да не се обезсолява, ако не за да Си посоли едно доматче?
