Тео Ушев, Фейсбук
Олимпиади, изкуство, концерти. Всичко ни разделя сякаш тук.
Всичко ли казах? Не! Има едно важно нещо, което ни обединява. Да се върнем към важните неща; атакувайки на случаен принцип, случайни баничарници из родината ни, се натъкнах на Баницата.
Пробвах на запад, на изток, на север и на юг от Докторската градина. И сякаш за да се потвърди старото правило, че колкото по-далеч от Докторската градина се ражда една баница, толкова по-вкусна е тя, трябваше да стигна до края на Родината, за да я открия!
Къде, ще попитате?
В Ахтопол!
На една малка уличка, до пристанището, едни безкрайно мили хора, пришълци от София, правят най-добрата версия на този кулинарен шедьовър, който съм вкусвал от години. Баницата на Лео ме просълзи. А тутманикът им просто ме накара да ридая от щастие. В тази свещена колибка, единението и разбирателството са възможни.
Адресът е Васил Левски 1. Следвайте мириса на прясно изпечен хляб на дървени въглища.
Ако минавате на юг, и пътувате към морето,
не пропускайте това сакрално ново място
После ме (ги) благославяйте и оставете щекотливите теми на неядящите баници.
p.s. Моля, сектантите, подкрепящи „домашната“ баница да не коментират. Истинската баница се прави от професионалисти, хора, които стават в 5 сутринта, палят фурните с дървени въглища месят и влагат пот, сълзи и любов, изработвайки иконата на нашето национално единение.
