Цвета Димитрова, Фейсбук
Тези дни подслушах неволно във фитнеса разговор между двама младежи на възраст около 18-20 години. Разговорът беше в посока колко добре се подрежда животът им,
откакто нямат гаджета
Как без момичета се освобождава време и пространство за толкова много неща – могат да тренират редовно и пълноценно, да учат, да поработват дори. След подробния анализ, единият плахо вметна „И все пак понякога, много рядко, де, ми липсва.“. Другият удивено пита „Кое ти липсва?“. „Е, сексът. Най-вече.“, отговаря Младеж 1. И последва супер органично убедена тирада как това е пълна загуба на енергия и фокус, които могат да бъдат използвани алтернативно за къде-къде по-смислени неща.
Този разговор е поредна индикация за тенденция, която наблюдавам през последната година от първия ред. С доста убеденост констатирам, че междуполовото общуване е станало мноооого по-трудно от времето, в което съм израснала аз. И
проблемът е на доста нива
– темата, която се превърна в клише (а клишетата хич не са за подценяване) напоследък за смяната на мъжката и женската енергия и ролите между половете, преместването на животът от офлайн към онлайн реалността, промяната на ценностите, та дори и хормонални промени, свързани с начина на живот и храната…
Наблюдавам как в заведения, фитнеси и т.н. женските/ момичешките и мъжките/ момчешките компании са все по-капсулирани и интеракцията помежду им е все по-плаха и вяла. Все повече момичета и жени ми споделят, че се налага те да правят първата крачка. Доста от тях се оплакват и че мъжете често приоритизират работа, фитнес, компютърни игри и т.н. по-напред от секса. Самото общуване и секс се случват все по-често виртуално. Напр. във въпросния фитнес няма директна старомодна интеракция около уредите, а момичето се снима в огледалото, отбелязва местоположението си, момче от фитнеса реагира на снимката и оттам вече може евентуално да се влезе в онлайн комуникация, в която е доста вероятно двамата най-напред да си разменят провокативни снимки, преди и ако изобщо се стигне до директна физическа интеракция.
Когато имам възможност, водя разговори по темата с
младежи от двата пола,
за да разбера какво се случва. Установявам, че и момчетата, и момичетата (но особено момчетата) се чувстват свръхнатоварени с очаквания. Момчетата да имат мускули, да разполагат с финанси, за да могат да осигурят супер висок стандарт, да са подготвени да водят разговори по далечни теми като психология, астрология и т.н. Момичетата да отговарят на определени естетически стандарти, вкл. да имат всякакви подобрения и да имат магически сексуални умения.
Парадоксалното е, че не съм сигурна доколко тези свръхочаквания се генерират от срещуположния пол и доколко се превръщат във вътрешна норма заради нереалистичния контекст на социалните медии. Но едно е сигурно – някъде нещо се е прекъснало, след като дори във възрастта на хормоналните бури, двата пола дезертират в аванс и отказват да влагат енергията и времето си в интеракции. Или ако влизат спорадично в такива, бързо излизат с ghost-ване.
В продължение на тези ми наблюдения и разговори в мен се оформи и
теория за джендър и гей тренда,
който предизвиква толкова агресия и шум напоследък. Това е естествено явление, което съществува от зората на човечеството, като сега няма да влизам в историческата и научна обосновка. Ще споделя само, че ми се струва, че в момента за немалка група младежи, това не е въпрос на сексуална ориентация, а на социална – по-лесното решение да останеш в зоната на комфорт сред представители на пола, който познаваш по-добре и от който очакваш да не те съди сурово за това, което си, начина, по който изглеждаш или нещата, които можеш да предложиш.
Та изпитвам все по-осъзнато
съчувствие
към младежите от двата пола. Никак не им е лесно. Времената са различни и се иска доста кураж, толерантност и търпение, за да се градят мостове между растящата пропаст помежду им.
И на фона на тези размисли днес ме намери една мисъл на Ален Делон – „Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш.“
Дали някога ще се върне старата школа или и тя си отиде с Делон?
Снимка: Бриджит Бардо и Ален Делон, 1968 г.
