Полина Паунова, журналист. Фейсбук
Тази сутрин в ефира на бТВ и Мария Цънцарова, и Златимир Йочев направиха показно по телевизионна журналистика. Гостуваше им Мариан Маринов от Националната следствена служба, който явно беше изпратен там да каже колко хубава новина е кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Благодарение на въпросите на Златимир и Мария участието на тоя човек беше истинска прелест. Всичко стана ясно.
А именно:
1. В съдебната система (а и извън нея, даже най-вече извън нея) има кръгове, които ясно е – искат да влияят и на съда, и на прокуратурата. Тези кръгове хем били известни, хем никой не ги разследва. И нищо, че на господин следователя са му известни – той чакал тая работа да се разплете от журналистите. Защо следствието и прокуратурата не разследват тия кръгове? Ами, защото “не са публични”.
2. Членовете на ВСС са зависими, защото няма независими хора
Но нищо, те ще изберат главен прокурор. Зависимостите са си ок, щото ВСС е колективен орган.
3. Свидетели често си сменят показанията, дадени срещу “обвиняем”, защото така заподозреният се оневинявал, ето защо устните показания не са надеждни. Изобщо кофти работа са такива свидетели. Когато обаче г-н Маринов разбра, че разговорът тръгва към Любена Павлова и компания, стана тревожно положението. Помните: по време на конфликта Гешев-Сарафов (докато Гешев още беше главен прокурор) Павлова, Каратиста и т.н. осветяваха Сарафов като част от кръга на Петьо Петров, дадоха показания срещу него.
В момента, когато Сарафов стана и.ф. главен прокурор Любена и компания си смениха показанията. Така пропадна едно от разследванията, водени от ад хок прокурора по разследване на главния и неговите заместници. Този случай показва
как главният прокурор може да замете
(с инструментариума, който явно има начело на тази институция) всички разследвания срещу него.
Та, г-н Маринов първо доста се обостри срещу свидетели, които си променят показанията, но като чу, че става дума за свидетели срещу Сарафов, рязко …и той си смени показанията.
Главният извод, който искаше да наложи представителят на Следствието (хубаво е, няма нищо нередно освен това тоя ВСС да избере именно Сарафов за главен прокурор) не просто не беше наложен. Той се разкри като напълно несъстоятелн само през фактологичните въпроси на водещите. За сметка на това стана ясно, че е “нормално” ВСС да е зависим; стана ясно как си сменят показанията свидетелите; стана ясно и че кръгове искат да влияят на процесите в уж независимата съдебна власт, следствието знае за тях, но вместо да го прави – мижи, щото “не са публични” тия кръгове. А и чакат журналстите да свършат тая работа. Ами… Осемте джуджета са баш журналистическа работа, отлично свършена. Вижда се обаче, че резултат няма.
