Огнян Минчев, политолог. Фейсбук
Седя си кротко и мирно, слушам радио (не за кеф – работата ми е такава). Слушам – днес било 9 септември. Е, не е ли време за размисъл, за тъга, за революционен патос, за плач по „свободата“… Сетихте се – нали? Водещият поканил още един борец за свобода и … (извинете), размишляват. Оказва се, че сега на власт е режим, който ни води към „фашизъм“, по-точно – вече сме „масчизъм“ –
мафиотски фашизъм
Този режим на власт забранил на единия да вилнее по медиите и той сега е в изгнание в YouTube… Вторият още е на предната линия на борбата за мир и социализъм – ако пуснете радио по обед, в който и да е ден, няма как да пропуснете поредния героизъм във величавата му битка. Всеки ден по обед, за 2-3 часа в национален ефир революционерът се бори с „масчизма“ и „евроатлантизма“ – ако не лично, то чрез клана, който скапаната „масчистка“ държава – собственик му позволява да поддържа в публичната медия…
Извинете, няма да споменавам имена. Не за друго, а защото не бива да се дискутира със слуги. Ако сайбиите им се появят публично – тогава дебатът е възможен. Те обаче не се появяват – пускат прислугата си… Може да е квалифицирана, може да е ефективна или не, но е прислуга. За какво плачеха 25 минути тези двама борци за свобода днес по обед с нашите пари по нашето радио? Е, за „свободата“ разбира се. За терора на настоящата „масчистка“ власт, която безмилостно мачка любителите на 9 септември, на др. Путин, на „плурализма“, при който борецът – водещ свободно може да изправя пред микрофона един след друг всичките си себеподобни – борци срещу „фашизма“ и „евроатлантизма“… Гостът се оплакваше, че „масчистите“ не го канят по медиите – изпратен е на каторга в YouTube…
Ако не беше смешно, щеше да е тъжно. Тъжно не за двамата тарикати пред микрофона. Тъжно за самите нас, че като общество сме позволили на
арогантни циркаджии да се подиграват с нас
– харчейки нашите пари. Аз съм ходил много по медиите на времето, от години насам ходя много рядко – доста по-рядко от заточеника в YouTube. И да ви кажа, не е страшно, не е тъжно, не е „заточение“ да не си всеки ден в медиите. Не е липса на свобода да нямаш възможност всеки ден да се подиграваш с гражданите на България, да ги убеждаваш, че черното е бяло.
Плачат за „свободата“, „рожбите ехиднини“, фарисеите нажалени…! Не плачеха години, десетилетия наред, в които безхаберната българска държава позволи на имперските им господари да завладеят българското публично пространство, да водят брутална война за светогледа на българите. Същите тези българи, които колониалната метрополия ограбваше и ограбва – през енергиен монопол, през системна корупция на продажния властови връх, през култивиране на същата тази мафия, сега, видите ли, станала „фашистка“…
Не плачеха когато Бойко и Делян сложиха ръка на медиите
и им позволиха да въртят едни парички в борба с „евроатлантизма“ и с европейските правила за държавно и обществено устройство. Не плачеха когато насочваха протеста на хората през 2020 г. в полза на онзи с юмрука, на главатаря на шоуто и на редица други техни съратници – славни борци за свобода и плурализъм. В полза на тези, които бяха платени за да разтурят българската държава и да я превърнат в путинистка сатрапия начело с човека на Решетников. Плачат сега, когато в българското общество се мобилизират хората, които искат да покажат на съгражданите си, че имперската пропаганда е отровна и убийствена. Просто защото Европа – с всичките си кусури – успя за 15 години да създаде една България, която макар брутално ограбвана от кремълския колониализъм все пак живее по-добре отколкото когато и да е в своята история. Защото подиграваният „евроатлантизъм“ е членство на страната ни в една общност за защита, която не позволява на източната империя да сложи изцяло ръка върху настоящето и бъдещето на България.
Тяхната радио жалба за „липса на свобода“ всъщност е жалба за края на един унизителен за България монопол –
монопол на рашистката пропаганда
върху българското общество. Нека плачат – прави са, на монопола беше сложен край. Въпреки, че все още държат радиото, държат телевизията, държат огромен брой медийни нужници, от които заливат хората с помия. Нека се подиграват колкото обичат с Европа и атлантизма. Срещу себе си все повече ще имат опоненти, които нямат кумири, защото са свободни хора. Те могат да приемат едно решение на Брюксел и да отхвърлят друго. Те могат да подкрепят едно правителство, могат и да го атакуват. Могат да приемат определени положителни резултати от поведението на една партия или нейн активист, могат и да ги отхвърлят поради други техни прояви. Тази свобода на нашите радио-герои им е чужда – защото и те, подобно на господарите си са поддръжници на свободата само когато загубят монопола си, когато загубят властта си. А тяхната власт познава само монопола. Затова и „радиопредаванията“ им са изцяло от рубриката „говори Москва“. Не само защото им плащат да поддържат тази рубрика. А защото нямат – никога не са имали култура и поведение на хора, участници в пълноправен дебат с другомислещи. Затова празнуват и 9 септември – денят на вещерското хоро, унищожило за дълги десетилетия свободна България.
