Лияна Панделиева,журналист. Фейсбук
Намаляла била консумацията на сладолед у нас.
Преди няколко дни с познат седнахме на сладкарница и той взе кафе, а аз – сладолед и като кавалер той почерпи. Избрах
праскова с шампанско
За половината купичка със сладолед цената беше 10 лв. ДЕСЕТ! И беше толкова отвратителен на вкус, че го изядох от възпитание. Ама не продаваха сладолед, а джелато. По цялата Витошка, из половин София вече с всякакви надписи изпъкват джелатерии. Друго си е да е дже-ла-то!
Сладоледаджийница – боже опази!
В крайна сметка всеки трябва да знае точно къде сладоледът –
скузи, джелато-то
– става за ядене или е някакъв леко охладен гадно-мазен бъркоч.
За последно ядох страхотен, уникален, феноменален СЛАДОЛЕД, а не джелато – в Англия. Направен от мляко. И с вкус на мляко. И като оставих чашката върху камък, защото в същото време летях с дрона, завърших полета, приземих се, а той още не беше започнал да се разтопява. Беше истински сладолед. Та като ида отново в Англия след два месеца, пак ще хапна.
А у нас и сладолед не остана. И хората консумират по-малко, защото отдавна ни предлагат на безобразни цени нещо неясно и мазно, наречено джелато, а ние все пак имаме вкус 😉
