Калина Паскалева, Фейсбук
🚕 НОВИТЕ РЕЦИДИВИСТИ В СОФИЯ – вие знаете ли в какви коли се возят децата ви и дали в тях няма балони с райски газ?
Разгледах новинарските сайтове и видях, че журналистите са концентрирали вниманието си в регистрацията на новите ДПС-та. Важна тема, безспорно. Но аз искам да ви върна в събота вечер – около 9:10 вечерта, София, кв.”Бояна”, но не пред Сараите.
Бях решила да изляза с една приятелка и се
опитвах да си поръчам такси,
но никой не искаше да вземе адреса повече от 20 мин, явно им се струваше късо разстоянието, а аз не исках да карам в дъждовно време. Та.. дъщерята на моята приятелка, която е на 16 години, предложи да ми викне “Максимка”, нещо като Юбер, ама не точно, щото май нямали касови апарати, возели по няколко човека и така. Бях скептично настроена, но закъснявах вече много и се съгласих. Някакъв Ш*вролет щял да дойде, с още един човек в моята посока – 9,3 лв. струвало. ОК, който иска да идва, само да тръгна вече казах. И слизам. И изведнъж идва някакъв джип, но е тъмно и аз не го разпознавам, едно момче вика през прозореца “Вие ли поръчахте “Максимка”, аз отговарям положително. Слиза в движение, отваря врати, качвам се аз – гледам две момчета на не повече от 21-22 години и се оказа, че
ме возят в много скъпо и луксозно “Порше”
Освен това държат балони с райски газ, от тези, които децата ги дърпат май и предизвикват парализа, проблеми с речта и мисълта – не бях виждала до този момент, мисля, че бяха забранени вече.
Можех да сляза от колата, но реших, че разследващият журналист от преди няколко години Калина Паскалева трябва да изживее това безумие и да свърши нещо, което хаосът в държавата от липсата на адекватно правителство през последните няколко години беше позволил, а именно абсолютно безконтролен живот в държавата.
Та, започнах да питам момчетата на колко години са, защо се занимават с това да возят хора, къде им излиза сметката и защо са измамили с вида на колата, както и
какво ти става от тези балони
Дадоха ми да пробвам, имали още 200 – отказах – тогава започваха да дрифтират из квартала, а аз да пищя да намалят. Беше мокро, опасно, а те – видимо неадекватни. Оставиха ме през желаната от мен дестинация, дадоха си телефонния номер и не ми взеха пари. Попитах дали мога да ги снимам, те отказаха, но аз им се представих. Думите, с които отпрашиха с мръсна газ бяха “Сега да не ни пишеш по вестниците”.
Нямам време да се занимавам в подробности с тази история, но ако на някой журналист му пука за тийновете в София, които основно се придвижват с “Максимки”, могат да поровят. Има записи от камерите в квартала, които могат да се изискват от полицията, имам и телефонен номер, а белите хакери в ГДБОП могат да проследят по приложението и маршрута ми.
Въпрос на желание е.
