Росен Петров, Фейсбук
Италия и костите на Алцек? Получавам доста въпроси за българите на Алцек в Италия и по-точно за откритите там погребения, които силно наподобяват на български. Накратко историята е следната. Няколко средновековни исторически извора, като например прочутата
„История на лангобардите”
от Павел Дякон, споменават за българите на Алцек в Италия. Както се казва, писмените извори са много важно нещо, но през 1987 година се случва събитие, което вероятно потвърждава думите на старите летописци с археологически находки.
Неочаквано до градчето Кампокиаро, област Молизе, са открити голям брой нетипични за Апенините погребения. Некрополът е с размери 35 м на 45 м и се състои от 175 гроба. Изключително важен факт е, че в 10 от тях има погребани и коне. През 90-те години на 20 век е открит още един некропол. Част от погребаните са с по-богат инвентар, което говори за високо социално положение. Открити са и множество оръжия като мечове, ножове, копия, лъкове, стрели. Наред с тях има катарами, токи на 
колани, златни и сребърни украшения. В гробовете с коне са намерени стремена и украсени сбруи.
Датировката на погребенията показват, че вероятно са от 7 век от н.е., тоест от времената на Кубрат, Аспарух и Алцек. Силно впечатление прави т.нар.
„гроб №33” от Кампокиаро
За него има предположения, че това са костите на Алцек. Предположението идва от намерените в конкретния гроб златни пръстени, защото единият от тях е пръстен на „гасталд”, а точно това е титлата, която Алцек получава от лангобардския крал Гримоалд (крал от 662 до 671 г.) според старите хроники. Погребаният е млад мъж, загинал най-вероятно в сражение след получаването на смъртоносен удар в главата. До него е погребан кон. Открити са още множество артефакти – железен и бронзов пръстен, колан, нож, катарами, меч, стремена и глинен съд.
Публикуваните тук снимки са от сайтове, посветени на малкия, но много хубав музей в Кампобасо, където находките от този некропол са изложени по един наистина добър начин. С една подробност, те не са представени като „български”, а просто като погребения и артефакти на „конници”. И това е напълно разбираемо.
Италия се е погрижила за костите добре,
но не можем да очакваме италианската държава да свърши това, което трябва да направи нашата страна. Липсата на какъвто и да е реален български държавен интерес към въпросните находки е почти фрапираща. Не говоря за усилията на хора ентусиасти или журналисти, а за това да се направи сериозно българско проучване на находките.
Вече 37 години българската държава не полага почти никакви усилия откритията от Кампокиаро да бъдат изследвани (археологически и генетически) и от български учени, защото точно това би прецизирало датировката и евентуално би доказало техния български характер по безспорен начин. Някои факти от историята на древните българи и тяхното наследство в Европа действително са изумителни, но по-изумително е нашето собствено нехайство към собствената ни история.
