Преди време режисьорът Станимир Трифонов представи филма си „Стъклената река“ , в който една млада и красива французойка на име Елен, в ролята Наталия Дончева, наследява от баща си три диска, съдържащи послание да продължи делото му и да разкрие голяма тайна. Търсенето й я отвежда в България, където изведнъж се губят следите на загадъчния основател на нейния род и знаменит богомил-катар, Робер льо Бугр. Бащата, който посветил живота си на изследване на богомилите, вярва, че именно Робер е пренесъл “Тайната книга на богомилите“, разбунила духовете във Франция през тринадесети век, а в края на живота си се е върнал в България, където заживял сляп в пещера като светец. От него за потомството е останал само един пергамент, изписан с неразгадаеми знаци и букви-рисунки, в който се предполага, че е скрита велика тайна.
Както става обикновено-киното и историческите факти се разминават значително.
Умберто Еко дава в книгата си „Махалото на Фуко” много по-близка до реалността картина за дейността на въпросния Робер льо Бугр.” Прочутият писател и професор по семиотика пише там: „В Провенс навремето живели катари, които по-късно, както си му е редът, били изгорени, а главният инквизитор бил покаял се катар, известен с прякора Робер льо Бугр.”
И все пак писаната в България „Свети Йоанова книга”, запазена в два латински преписа – Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в., свещена за богомилите и техните последователи в Западна Европа, наричани днес катари,може би наистина е запазена с негова помощ. Тя е стигнала до наши дни именно благодарение на архивите на Инквизицията. Неведоми са пътищата Божи, но и тези на историята. 
Оказва се, че главният инквизитор и гонител на катарите, по нашенски богомилите , в средновековна Франция също е бил някога един от бугрите, както още ги наричали тогава, а е много вероятно и семейството му да идва от българските земи, за да получат това прозвище, превърнало се във фамилно име.
Въпросният Льо Бугр e овластен лично от папа Григорий IX (1145 – 1241 г. ) да изтреби доскорошните си едноверци. За това свидетелстват т.нар. Лобийски анали от 1235 г. , където Матей Парижки дава подробности за него: „Тогава се появи един католически проповедник и инквизитор, ревностен борец срещу еретиците. Той се назоваваше Робер Бугр и жестоко преследваше бугрите. Същият Робер, преди да възприеме правата вяра и да стане неин верен служител, беше бугр”.
Следва
