Григор Лилов , Фейсбук
ЦИНИЧНИ И ПРИМИТИВНИ БАКАЛСКИ СМЕТКИ
Статията в „Политико“, която раЗкритикува Зеленски за силна централизация на властта, е цинизъм.
Преводът й на езика на дипломацията и геополитиката е „Сядай на задника си! Американските избори са по-важни от една Украйна! Необходим ни е успех във външната политика, следователно мир с Русия!“
Точно обратното е!
Войната в Украйна ще предреши развитието на света в следващите 20 години. Американските избори нищо няма да решат освен проблема колко по-ефективно или по-неефективно ще функционира държавната машина на тази страна в следващите 4 години.
Статията отбелязва, че „макар да се съгласяват, че шумът от демокрация не трябва да се оставя да повлияе неблагоприятно на отбраната на Украйна, критиците на Зеленски отбелязват, че други военновременни лидери са възприели значително по-различен подход. Трябва да се отбележи, че британският премиер Уинстън Чърчил зависеше от екип от могъщи министри, избрани от целия политически спектър, за да сформират военен кабинет, който балансира интересите и може да спечели лоялност сред населението.“
Тъпаци!
Напълно погрешна аналогия.
Руските войни са заели немалка част от територията на Украйна, докато Вермахтът не беше стъпил дори с един палец на крака си във Великобритания. Нацистка Германия воюваше на два фронта, докато Великобритания – само на един. Зад Великобритания стояха могъщи съюзници като САЩ, огромна и мащабна програма за лендлийз и световна колониална система. Зад Украйна се точат военни доставки на час по лъжичка и купища безсмислени „червени линии“ на Белия дом.
Великобритания и тогава, и сега е многовековна парламентарна демокрация с върховенство на закона. Преди войната една Украйна практически беше разделена на феодални владения на украинските олигарси и се славеше с неворятна корупция, която я има и сега.
За да оцелее в тази война Украйна, на нея й е необходима
силна централна власт
Дори и да е корумпирана в някои отношения. Ако се изразя цинично – по-добре да има един център на корупция, отколкото много. Политическата безизходица в България и практическата парализа на държавата ни е нагледен пример до какво води второто.
Зеленски се доказа като невероятен политик и ръководител. В тези сурови условия на една разнебитена държава с полуформално държавно управление той успя да консолидира за невероятно къси срокове нацията, да даде и да дава отпор на руската агресия. Никакъв „колективизъм“ във властта няма да подобри ситуацията, а ще я вгорчи и влоши.
Запада допусна стратегическа грешка през 2014 г., с която задълбочи онази от 2001 г. Допусна и поредна стратегическа грешка през 2022 г., когато стартира руската агресия, допуска я и сега.
Нов „Мюнхенски позор“ (споразуменията на Англия и Франция с Хитлер навремето) ще пренареди света така, както онзи „мир“ го пренареди пагубно за осъществителите го. И крайно време е това да се проумее и разбере.
