Светослав Пинтев
Може да не станахме точно Швейцария на Балканите, но пък сме на път да станем талибаните на въпросния полуостров. Отвътре ни идва някак. Нали казват хората: „Където е текло, пак ще тече“.
България е миротворецът на Балканите, като изобщо не се шегувам. Това е факт, другарки и другари, госпожи и господа и вся остальная….
Искате примери? Ето един хилядите.
Турция и Гърция например загърбиха враждата си,
спряха да се карат и гърмят от кфорабите си заради някакви клети острови, като се обединиха около намерението си да намерят алтернативен транспортен коридор, за да заобиколят България. И непременно ще го намерят този коридор, защото страната ни все повече прилича на талибански Афганистан и все по-малко на държава от Европейския съюз. Хората дори ги е страх да пращат шофьорите си у нас…
Митничарите ни са като онези български митничари от филма на Кустурица, за които се обиждахме, че са представени, както бяха представени. Ала нещата в живота са доста по-страшни…. Той е по добър сценарист от тези в киното, както добре знаем. Такива истории мога да ви разкажа за границите ни, че
Стивън Кинг ще си изяде всичките произведения
с горчица и никога повече няма да посмее да пише за ужаси. Но не искам да ви ги разказвам, няма сега да му взема хляба на Стив.
На 44-ото общо събрание на Съюза на асоциациите за автомобилен транспорт в региона на Черноморско икономическо сътрудничество (BSEC-URTA) и р
България беше публично порицана
заради хаоса, който се създава по граничните ни пунктове. И това е само черешката на тортата. Да не споменаваме пак бясната корупция, с която се борим от 30 години, а тя крепне и става всемогъща като се превръща в откровен рекет. Всички знаем защо. Защото няма политическа воля да бъде премахната, а има такава тя да процъфтява, за да цъфтят и съответните партии. И как ще има воля, като митниците са хранилка за цялата политическа менажерия. Особено за дзверовете на върха на хранителната верига. Да не започна за „Топлофикация“ и т.н., че не пиша многотомно издание.
Султаните някога назначавали кърджалийските главатари, плячкосващи българските земи за аяни, та за могат да си грабят законно и да не им мътят водата. Областни управители, ще рече. После аяните
започнали да назначават султаните
Кръговрат…
Нищо не е мръднало у нас от
онези времена, когато се беснеели кърджалиите,
да ви кажа. Само имената са се сменили.
Сега имаме под западно влияние и малко масони, за цвят. Те са приютили ДС-кадрите, кърджалии, каналии и пр. прогресивни елементи, та е станал един масонски тюрлюгювеч, идеално мезе за руска водка. Там са Ахмед, Делян, Копринката, Гошето-Бърдоквата, Славчо Народния, даже преди известно време имаше и един Илия-пак в тия, когото Пеевски наследи. И една съвременна особеност – талибани и кърджалии играят по маанетата на Москва, каквото и да ви говорят. Тя много се кефи на всякакви такива ориенталски мотиви и от край време ги учи как да взривяват враговете си.
Има един изход
Да превърнем дефекта в ефект. Спокойно можем да рекламираме България като страната на кърджалиите, като ще обясняваме, че това са балкански талибани, родоначалници и духовни учители на афганските. А и нали Афганистан е един от кандидатите за наша прародина. Ще наместим фактите, то се знае.
Може даже да припомним и светлия пример на Мустафа Байрактар , аянин на Русчук , който като най-влиятелен от главатарите на кърджалиите става ортак с другите двама най-лични дерибеи на онова време – Исмаил Сирозлу и Али Тепеделенли. Виждате, че и лексиката даже не се е променила. Изданията, които някога хвалеха мъдростта на Сокола сега го наричат дерибей.
Та Мустафа Байрактар става велик везир и даже си назначава за султан Махмуд Втори. Разбира се, разбойниците накрая се скарват пак, вадят ятаганите и започват да хвърчат глави. През 1808 година Мустафа Байрактар е убит. Предполагам, че му отрязват главата. Сега сме малко по цивилизовани, разбира се.
Но как се повтаря историята, а?
