Натурализираният украинец Семен Новиков спечели финала в категория до 87 килограма на класическия стил в борбата стана олимпийски шампион, донасяйки злато на България. ..
Фейсбук веднага закипя.
Ето мнения, коментари
и …една ода.
За мен бе истинско удоволствие само преди броени минути лично да поздравя Семен Новиков за сърцатата игра и категоричната победа на финала на олимпийския турнир по класическа борба в категория до 87 килограма! България напълно заслужено спечели първия си златен медал на Олимпийските игри в Париж! Това заявява в пост във Фейсбук президентът Румен Радев.
Семен Новиков спечели титлата в олимпийския турнир по класическа борба в категория до 87 килограма и донесе първо злато за България на Игрите в Париж.
Едуард Папазян
Официално борбата, която ние наричаме класическа, в другите страни се нарича гръко-римска. И едно момче – Семен Новиков,, родено в Харков, взе за България единствената титла за Европа, където са и Гърция, и Рим…
Светлозар Желев
Българският химн и българския флаг над всички, благодарение на украинеца Семен Новиков! Поклон.
И бронзов медал за България от иранката Кимиа Ализаде, спечелен толкова трудно срещу най-титулуваната състезателка в момента! Поклон.
Никола Стойнов
Новиков е като Новичок за копейките. 😎
А най-големият образ е шампионът на 200 метра. Пичът от Ботсвана се държи все едно е победил в квартален турнир по шах. 🙃🙃🙃
Александра Гюзелева
Ахахахаха! Имаме български олимпийски шампион по борба украинец! Семен Новиков! Честито ! Да я закриваме тая грозна олимпиада, нали?
Татяна Станева
Не знам как вие, но блестящата операция в Курск, медалите за Украйна на олимпиадата, първа златна медал за България изборена от украинец тъй ме възбуждават, че какъв секс? Има ли по-добър оргазъм от този – да гледаш, как копейките се пукат от яд! 😂
Тодор Червенков
Има и цяла ода:
На , медалист в класическата борба
Олимпийски игри в Париж, 8 август 2024 г.
Сърцето ми кипи с неизразима радост:
в цвета на силата и гордата си младост,
Семьон на подиума днес
байрака български издига и със слава
родината на Крум и Тервел увенчава.
О музо с двойна флейта, слез
от заснежените върхари хеликонски,
бъди, Евтерпа, с мен и на Милон кротонски
наследника ми помогни
достойно пред света чрез рими да възпея,
и както някога словата на Орфея
затрогваха и планини,
и мене научи чрез песни да увличам
и големец и всеки нищ;
о майчице на Рез, похвали да изричам
дано днес ти ме вдъхновиш,
защото тоз медал, постигнат във борбата
е нужно да блести до края на земята,
докато химнът ни се носи над Париж!
Разлива слънцето лъчите си по-жарко
над златните чела на църквите на Харков
на този августовски ден;
ликува днес градът, де преподава Дринов,
защото негов син върви с венец маслинов
за силата си награден;
и София сега от радост е обляна:
на своите плещи по-здрави от стомана
Семьон донесе двойна чест
на две страни – през гръб противници грамадни
той смело повали, за славата му жадни,
о дивен, херкулесов жест!
България безспир за теб снаряди лее,
страна на златните жита,
докато руска гмеж в селата ти вилнее
и къса бентове кръвта,
но ти, Украйна, в знак на свойта благодарност
за проявената в тъгите солидарност,
изпращаш й Семьон, детето ти мечта!
А бяха тежки дни. Наследникът на Олга
владееше без жал от Дунав чак до Волга
и вдигна поглед към Преслав.
Езическият княз със стъпка великанска,
Българийо, към теб, о земьо християнска,
вървеше: страшен, вироглав.
Но ето, впечатлен от столицата наша,
от нашите лозя, поля с богата паша,
де пъплят овни милион,
гнева си Светослав немедлено забрави
и стиснаха за мир ръцете свои здрави
с потомъка на Симеон.
Така от Тракия и Мизия на север
победно кръстът път пое
и Киев покори самин, без меча гневен,
без огън, люти боеве;
от нашите деди Украйна букви има;
в историята й, от наш’та неделима,
написани са с тях безсмъртни редове.
О Музо, понеси над бляскавата Сена
таз песен от Семьон и тебе вдъхновена;
да екне над Трокадерò!
Сред радостната глъч на този град огромен
тя нека се вплете подобно шепот скромен,
дошъл от моето перо.
Аз зная, че Париж, за новост неуморен,
е винаги готов и винаги отворен
за хубавия ни език;
по улиците му и Лилиев вървеше.
Народите са там еднакви. Свят стремеж е
да стъпиш на върха за миг!
Семьоне, издигни тържествено пестници:
постигнатото е добре.
Не слушай нито тук завистните езици,
ни иззад Черното море!
България кичи с медали oлимпийски,
завинаги презрял отровите им змийски
и нека с хулите хулителят умре!
Съчини Тодор Червенков.
