Галина Меламед
Напоследък чета, че долапите в Копривщица били по-стари от САЩ, че кралят-слънце не се къпел и си изхвърлял цукалото през прозореца, докато ние тук още от най-древни времена сме били чистофайници.
Та си спомних един текст от Щастливеца.
„За да дадем истинско понятие на Европа за домашния бит на българите, едва ли ще трябва много разноски и труд: ще се построи в Изложението една селска къща, изградена с плет, измазана с таквозинака…; в стаята една рогозка, натежала от прах,
три счупени паници,
две нащърбени гърнета, един гювеч със засъхнали околовръз остатъци, на стената три наниза чушки и три сплита чесън; през стаята окачена люлка с вечно плачущ младенец и една вечно димяща камина с вечно дремяща до нея котка. От стаята, по три стъпъла се слиза в зимника: едно каче с кисело зеле, една делва с туршия, едно гърне със сирене и туйто. Тури в стаята двама
„paysans du Danube“
с гледжосани от времето кожуси и некъпани откогато са се приобщили чрез светото кръщение към Православната църква; накарай ги да запушат своите благовонни чибучки, па затвори вратата да не би някак си да се намали драгоценният патриотически аромат, който изпущат изчислените мобили и провизии, и сетне нека засвирят „Шуми Марица“, и нашите делегати да почнат да канят посетителите на Всемирното изложение да влязат и се запознаят с прелестите на „une maison bulgare, s`il vous plait“.
Ами четете ги тези класици, бе джанъм!
