Васил Левски-150 години безсмъртие
До Търново водят Левски без да знаят точно кого са хванали
Светослав Пинтев
До Търново водят Васил Левски без да знаят точно кого са хванали. Установяват това в старопрестолния град, защото мютисарифа има снимка на Апостола. Ако Ловешкия каймакамин беше разбрал кого е уловил, той щеше да вземе наградата, която е била твърде голяма за онова време, но не я е получи
л. Това ни е разказвала доцент Мария Михайлова – Мръвкарова, разшифровала един изключително важен за българската история документ от времето на Османската империя, хвърлящ светлина върху залавянето и процеса
срещу Апостола на свободата ни – Васил Левски
Помолихме я преди време да разкаже как става това.
През 1973 г. тя открива един препис на шифрованата телеграма от османските архиви в неорганизирания фонд от документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека. Той е цитиран още от Васил Шанов през 1937 г., но османистката открива шифъра и го превежда цялостно. Тя се натъква на ценната находка докато класифицира архивите от султанско време.
Документите са огромен брой. Наслагани са в кашони, в касетки. Тепърва трябва да бъдат проучвани и подредени.
По това време тя е ръководител на Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. Поставена й е задача да събере сведения в османските документи за национално-революционното движение на българския народ срещу империята.
И ето, че попада на тефтер с интересен препис.
Шифрованата телеграма
е изпратена от търновския мютесариф до софийския по повод установяване на революционна дейност в българските земи и започналото разследване.
„Там е цитиран поп Христо, а не поп Кръстьо, но всички са сметнали, че това се отнася за поп Кръстьо, за някакви срещи в на комитетските хора в лозята и са го обявили за доносник.
Това е единственият документ, на който се базира твърдението за предателството му, а той там дори не е споменат”, разказва доц. Мръвкарова Михайлова . 
„Намерих телеграмата в неорганизирания фонд от архивни документи. Успоредно с нашата научна работа, имахме задължението да класирахме книжата там. Така открих едно парченце с някакъв шифър, който силно ме заинтересува.
Реших да го сравня с други подобни шифри
Оказа се, че това е част от шифър на документ. Тази система е въведена за вътрешно ползване в османската администрация през втората половина на деветнадесети век. Власти са използвали предимно цифрови шифри. Телеграмата е кодирана с един от тях. Върху цифрата при разшифроването нанасяли буквичката.”
И кълбото започва да се разпита. Османистката обясни в детайли работата си тогава: „Това е двуцифров шифър, но имаше и по четири цифри. Очевидно ставаше въпрос за думи, които се срещат и в други шифри. На базата на всички тези предпоставки, аз можах да дам шифрования текст,отделно оригинала с разшифровката, която намерих. Успях да разшифровам и да го преведа на съвременен турски и на османица, за да могат да се сравнят цифра с буква. Целта ми беше да сложа край на всички тези пререкания около поп Кръстьо, за да могат специалистите да си кажат тежката дума – предател ли е той, не е ли предател, защото това е основният документ, на който се базират всякакви съмнения около него. Не се получи, и до днес продължават споровете на тази тема.” Тя с усмивка казва, че
С тезата, че поп Кръстьо е предател
имало хора, които станали професори и академици. А изскачат много силни аргументи, че не той е виновникът за залавянето на Апостола, че е набеден напразно. Поне няма никакъв документ, който да го уличава. Така смята и доц. Михайлова-Мръвкарова. И се аргументира: „ В Ловеч по онова време действително е имало и друг свещеник, който се казвал поп Христо.”
В документа като доносник е споменат единствено той, никакъв поп Кръстьо. Според специалистката е абсолютно изключено турците да се объркали имената поради фонетичната им близост. След Освобождението се очаквало Светия Синод да защити служителя си, но това не се случва. Незнайно защо.
Потвърждава се и тезата, че заптиетата не са знаели каква голяма плячка е паднала в ръцете им.
„До Търново водят Левски без да знаят точно кого са хванали. Установяват това в старопрестолния град, защото мютисарифа има снимка на Апостола. Ако Ловешкия каймакамин беше разбрал кого е уловил, той щеше да вземе наградата, която е била твърде голяма за онова време, но не я е получил той”, убедена е доцент Мария Михайлова – Мръвкарова.
Шифрованата телеграма 1117 от Търново
по превода на Мария Михайлова-Мръвкарова, направен през 1973г.
“До Мютесарифлъка на Търново
N 1117 24 ноември 1872 година
Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и
търсения Дякон Левски
и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко.
Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо.
Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене, скромния, книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”
