БТА, Светослав Танчев
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Украйна сама ще реши кога иска да преговаря за мир с Русия, като се опита да омаловажи коментарите на свой ключово важен съветник за споразумение за земя срещу членство в НАТО, отбелязва британският в. „Гардиън“.
Ръководителят на военния алианс говори на фестивала за демокрация в норвежкия град Арендал, където няколко дни по-рано началникът на кабинета му Стиан Йенсен предизвика спорове, като предположи, че Украйна може да „отстъпи територия“ в замяна на мир и членство в НАТО.
„Украйна и само тя може да реши кога са налице предпоставките за преговори. И която може да реши на масата за преговори какво е приемливото решение. Нашата задача е да ги подкрепим“, каза Столтенберг в интервю по време на събитието, цитиран от вестника. Това бе третият опит в рамките на три дни да се изглади скандалът, предизвикан от помощника му Йенсен.
„Гардиън“ отбелязва, че
Украйна и Русия не дават признаци, че искат да преговарят
за прекратяване на 18-месечната война, като Киев се е съсредоточил върху своите опити да изгони нашествениците извън украинските граници, докато Москва се стреми да консолидира територията, приблизително с размерите на Португалия, която контролира от февруари 2022 г.
Бавният напредък на украинската контраофанзива обаче породи въпроси за това колко дълго може да продължи войната и дали в крайна сметка може да се стигне до някакъв дипломатически компромис – сценарий, от който политическият елит на Киев обикновено се страхува, тъй като това би могло да означава, че на страната се налага споразумение, коментира британският вестник.
Михайло Подоляк, старши съветник на украинския президент Володимир Зеленски, разкритикува идеята за предаване на територии. „Престъпниците не трябва да бъдат окуражавани от фразата „земя за мир“,“ написа той в социалната мрежа „Екс“.
„Териториите на Крим и Донбас са територии, които безусловно принадледлежат на Украйна и затова единственият начин наистина да се спре войната е да се върне международното право на тези територии“, добави той.
Подоляк, който преди това разкритикува коментарите на Йенсен като нелепи, взе на прицел най-вече бившия френски президент Никола Саркози, който даде интервю за в. „Фигаро“, където призова за „дипломация, дискусии и разговори“ за прекратяване на войната.
Саркози каза, че има риск от военна ескалация, ако войната продължи. „Без компромис нищо няма да бъде възможно и рискуваме ситуацията да се влоши във всеки един момент. Този буре с барут може да има страшни последици“, подчерта той.
„Гардиън“ отбелязва, че макар и Западът да се ангажира да помогне на Украйна да се сдобие с
изтребители Ф-16
и да обучи пилоти и наземен екипаж, напредъкът е в застой. Говорителят на украинските военновъздушните сили Юрий Ихнат призна, че „вече е очевидно, че няма да можем да защитаваме Украйна с Ф-16 тази есен и зима“.
„Вашингтон пост“ писа миналата седмица, че първата група от шестима украински пилоти няма да бъде готова да управлява самолетите преди лятото на 2024 година. Вестникът коментира, че един от проблемите, довели до забавяне, е липсата на украински пилоти, които да владеят английски език и да познават необходимата терминология.
По същия повод „Вашингтон екзаминър“ цитира думите на американския министър на отбраната Лойд Остин, който каза пред журналисти миналия месец след среща с представители на отбраната от около 50 държави: „Изслушахме съпредседателите на коалицията за обучение по Ф-16 Дания и Нидерландия. Те продължават да постигат напредък по съгласуван план за обучение и да помагат на някои много нетърпеливи украински пилоти да се научат да управляват самолети от четвърто поколение“, отбеляза той.
В уводна статия
френският в. „Монд“
отбелязва, че изправен пред перспективата от дългосрочна война, Западът трябва да увеличи военната си помощ за Киев и да се бори по-ефективно срещу избягването на санкции от страна на Москва.
Някои западни официални лица, разочаровани от бавния напредък на украинските сили в контраофанзивата, която те започнаха в края на пролетта, изглежда току-що са открили, че войната на Русия в Украйна вероятно ще бъде дълга, коментира вестникът.
Ужасяващата некомпетентност на руските стратези в първата фаза на нахлуването през февруари и март 2022 г., огромната съпротива на украинците и техните лидери, а след това и успехът на първата контраофанзива в края на лятото на 2022 г. около Харков и Херсон може би за известно време подхранваха илюзията за кратък конфликт. Но руските сили, които превъзхождат по численост армията на Киев, се реорганизираха през зимата, докато украинските войски страдат от умора и последиците от 18-месечната особено изтощителна война в окопите.
Западът и по-специално европейците много грешат в този случай, подчертава в уводната си статия в. „Монд“. В по-голямата си част те сгрешиха, като
отказаха да повярват, че Владимир Путин ще нахлуе в Украйна
Те сгрешиха, като първоначално надцениха качеството на руската армия и подцениха решимостта на украинците да защитят страната си.
Сгрешиха, като се колебаеха отново и отново какви въоръжения да бъдат доставени на Украйна, които в по-голямата си част се изпращаха със закъснение, ощетяващо силите в Киев. Сгрешиха, като не успяха да предвидят нуждите от боеприпаси, когато това трябваше да бъде направено, нанасяйки високата цена на жесток недостиг за бойците на фронта. И накрая те сгрешиха, като смятаха, че тази втора контраофанзива може да бъде бърза и да накара руското командване да преговаря под въздействието на шока от настъплението на Украйна.
Германският седмичник „Шпигел“, разказвайки за смъртта на 24-годишен украински войник, отбелязва, че хиляди млади мъже са загубили живота си в руската война на агресия срещу Украйна. В тази борба за оцеляване като независима държава украинците плащат с кръв. Хиляди войници са загинали от началото на войната, а много други са ранени или са в неизвестност. Според проучване на международния институт по социология в Киев близо четирима от всеки петима украинци имат близки роднини или приятели, които са били ранени или убити в резултат на насилието, посочва списанието.
Как се справят те с тези загуби?
И колко място има за болка и траур в една страна, която все още е в разгара на битката, пита „Шпигел“.
Американският вестник „Чикаго трибюн“ разглежда жертвите на бойното поле в по-оптимистичен аспект, като припомня, че под звука на руски бомби, заедно с празнични фойерверки, Украйна ще отбележи своя 32-и Ден на независимостта на 24 август – 18 месеца след началото на бруталната и пълномащабна война на Русия срещу суверенната държава. Въпреки войната и заплахата от руски геноцид, украинците ще отпразнуват свободата, която са заслужили с кръв и невъобразими жертви, отбелязва изданието.
На американското кредо „Живей свободен или умри“ отвръщат хиляди украинци, много от които са без предишен военен опит, отправили се към фронтовата линия, за да отблъснат руските нашественици в първите ужасяващи дни на тази война. Подобно на американците, украинците са обединени от общата идея за свобода. И за разлика от това, което кремълската пропаганда иска да ни внуши, те говорят не само украински, но и руски, унгарски и други езици, които се използват свободно в цялата страна. Въпреки че със сигурност не е имал такава цел, Путин насърчава украинците да се обединят около своята истинска гражданска и национална идентичност по начин, който надхвърля често преувеличаваните езикови и регионални разделения в Украйна, отбелязва „Чикаго трибюн“.
В коментара на вестника се изтъква, че
пътят на Украйна към свободата е подобен на този на Америка
Оцеляването на Украйна като свободна, демократична нация е от съществено значение и за нашата собствена национална сигурност, както и за поддържането на реда след Втората световна война, за чието изграждане Америка помогна,а също и за възпирането на реваншизма на Пекин, който може да има подобни планове срещу Тайпе и да ескалира други конфликти със своите съседи.
Независимостта на Украйна продължава да бъде подлагана на изпитание от хищния Кремъл, който възнамерява да осъществи намеренията си за геноцид. Това ще стане, освен ако САЩ и техните съюзници не помогнат на Украйна да победи. А за да победи, Украйна се нуждае от по-солидна военна и икономическа помощ, както и от политическа воля във Вашингтон и Брюксел най-накрая да приемат Украйна за пълноправен член на евроатлантическото семейство, включително за присъединяване към НАТО и ЕС. Това е привилегия, която Украйна е заслужила по трагичен начин, с кръв. И ако ние не изпълним своята част, още хиляди украинци няма да доживеят да видят нов Ден на независимостта, заключава „Чикаго трибюн“.
#Украйна
