БТА, Николета Василева
С бавни темпове, но може да се отбележи увеличение на популацията на белоглавия лешояд у нас. През 2010 г. на територията на България се размножават едва 47 двойки, а в момента те са над 140. Това каза в интервю за БТА Добромир Добрев от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).
Популацията на египетския лешояд за последните три години навлиза в плато, тоест числеността се задържа около 28 двойки, а вида на черния лешояд успешно се възстановява като гнездящ в Стара планина, допълни той.
По повод Международния ден на лешоядите, който се отбелязва днес, Добрев разказа за застрашените от изчезване птици в България и тяхното опазване.
Видове лешояди в България
В България има три вида лешояди – белоглав, египетски и черен лешояд, като два от тях са гнездящи, а от миналата година и третият може да се приеме като гнездящ, обясни Добрев. Това са птици, които са освободени по програма за интродукция в Стара планина.
Числеността на лешоядите в България
Числеността и на трите вида лешояди се следи постоянно, отбеляза Добрев. Имаме схеми за мониторинг и за трите вида, като най-многочислен и с тенденция за увеличаване на популация е белоглавият лешояд. На територията на България за тази година гнездят над 140 двойки от този вид, като в Източни Родопи са 121 двойки.
Египетският лешояд, който е световно застрашен вид и е единственият вид мигриращ от трите вида, е с численост от 28 двойки в България. За черния лешояд имаме доказани 4 или 5 двойки през изминалия сезон, допълни той.
Методики за тяхното възстановяване
Използват се различни подходи за тяхното възстановяване, трите лешояда са свързани, но популациите им са в различно състояние, обясни Добрев. За египетския лешояд през последните 15 години се работи много активно, освен на територията на България и по миграционния му път, който минава през Близкия Изток и завършва в Централна Африка. Мерките, които се предприемат, са свързани най-вече с противодействие на използване на отрови и примамки и директната смъртност на птици, свързана с преследване и разстрел, както и по електропреносната мрежа. Имаме и случаи на птици, които все по-често са пострадали от сблъсък с ветрогенератор.
Разполагаме с тази богата база от данни, защото голяма част от нашите птици са маркирани с GPS-предаватели, които в много голямо пространство дават данни през 5-10 минути за положение и състоянието на всяка една птица, обясни експертът.
И трите вида са застрашени и защитени от закона, каза Добрев. Той допълни, че се полагат усилия за запазването им не само на регионално ниво, а и на глобално. Ние имаме много важна функция, защото най-голяма част от популацията на Балканския полуостров се намира в Източните Родопи, поясни той.
Как хората могат да бъдат полезни за опазването на лешоядите
Хората могат да бъдат полезни най-вече с това да не безпокоят птиците в размножителния им сезон, както и основните заплахи за вида да бъдат елиминирани. Това са отровите и бракониерството, което е глобален проблем, посочи Добрев. Също така изолирането на електропреносната мрежа би помогнало много, поясни експертът. Всичко това може да компрометира гнезденето или напускането на малките птици от гнездата.
Методи за освобождаването на птиците в дивата природа
По думите на Добрев през последните 10 години са използвани различни методи за освобождаването им и е установено, че най-добрият такъв метод е на „Отложеното освобождаване“. Експертът поясни, че това става като преди излитането на една млада птица, те се поставят в специално изградена волиера в дивата природа, където птицата престоява три месеца за адаптация преди да се отвори клетката. След като се освободи от клетката, има още три месеца, за да се аклиматизира към условията на околната среда. Това аклиматизиране е в моментите за социализация с другите птици, храненето, изграждане на връзки и взаимоотношение освен със себеподобните и с други хищни птици и изобщо живота извън волиерата, поясни Добрев.
Специфики на освобождаване при трите вида лешояди
За освобождаването на египетския лешояд използваме птици, които се размножават на затворено. Те всичките биват включени в специална програма за размножаване и впоследствие потомството на тези птици се освобождава в дивата природа, обясни Добрев. Спецификите, които експертът посочи за освобождаването на белоглавите и черните лешояди, са, че клетките от които се освобождават са по-големи, също така птиците престояват в тези адаптационни волиери шест или повече месеца, след което се освобождават. Това са изпитани методи, които се осъществяват и в други държави като Испания, Франция, Италия и други, посочи Добрев.
Увеличаване на популацията в България
С бавни темпове, но може да се отбележи увеличение на популацията на белоглавия лешояд у нас. През 2010 г. на територията на България се размножават едва 47 двойки, а в момента те са над 140, посочи експертът от БДЗП. Популацията на египетския лешояд за последните 3 години навлиза в плато, тоест числеността се задържа около 28 двойки, а вида на черния лешояд успешно се възстановява като гнездящ в Стара планина, допълни той.
Функцията на лешоядите за природата
Лешоядите имат незаменима функция в природните екосистеми, посочи Добрев и допълни, че неслучайно са наречени „чистачите на природата“. Те изпълняват своите функции на обезвреждане на мъртвите животни в дивата природа, като възпрепятстват разпространението на различни заболявания на дивите и домашни животни, както и на хората. В Испания са незаменими помощници в животновъдните практики, каза Добрев и добави, че е доказано, че хищните птици създават икономически ползи, защото заместват функциите на извозващите мъртвите животни.
Интересен факт за лешоядите
Интересен факт е тяхното дълголетие, посочи Добрев. Белоглавите лешояди в затворена среда, като зоопарк, могат да доживеят 50 години, а египетските до 30 години, обясни експертът и допълни, че за съжаление в дивата природа поради наличието на различни фактори, живеят по-кратко.
Международният ден на лешоядите се отбелязва от 2009 г. през всяка първата събота на септември. Той насочва вниманието към величествените птици, към ползите от тяхната роля в природата и към заплахите, които ги изправят на ръба на оцеляването. Инициативата е на Работната група за хищните птици в Южна Африка и Тръста за опазване на ястреби във Великобритания.
Международният ден в България ще бъде отбелязан с театрална работилница, творчески ателиета и изложба в Маджарово. Тази година програмата ще се състои в Градския парк от 14:00 ч. и ще продължи през целия ден, съобщиха от Фондация „По-диви Родопи“.
