Капка Тодорова, журналист. Фейсбук
Има две неща, които като бях дете в НРБ, не съм и сънувала, че ще ми се случат. Едното е да отида в Будапеща като възрастен човек и да ми е жал за унгарците. За първи път бях там на 11 и чувството беше все едно са ме изстреляли на друга планета. Невероятно. Шарено. Светло. Лъскаво. Друг свят.
30 години по-късно
пак там, не можех да повярвам, че аз, като българка, мога да съжалявам унгарците. Е, същото и с Джокович и сърбите сега. Едно време те ядяха шоколадови яйца, а ние не, егаси гадното. А сега – хем са бедни, хем прости, хем драпат усилено да са назад и встрани от всичко нормално и се гордеят с това. Мисля, че Григор е емблематичният българин – хубав, скромен, работлив, често се дави на края на Дунава, ама става и продължава и затова е постигнал страшно много, възпитан е, по-смотан на фона на Джокович като става дума за шоу, обаче па от друга страна по трибуните му седят най-засуканите на световната сцена, дето са му бивши и му стискат палци, а за Джокович вика тато му, който после ходи да бие репортерите. Колко да е готин Ноле и колко да е смотан Григор, хаха.
Та
аре стига сте драли ризи,
нека сърбите малко се поучат от нас. Заслужили сме си го. Григор е домакин, не е включил чалга на тенис-корта, защото е добре възпитан и знае, че за всяко нещо си има място – чалга му е осигурил в чалготеката. Да не говорим, че ако ще правим от чалгата като сърбите национален химн, няма как да е сръбски такъв, нали? Дай една бела роза и тва е, хаха
