Вилдан Байрямова, журналист Фейсбук
А ено време кво детство имаше… 😁
Днес очаквам призиви да не забравяме детското в себе си – мисля, че точно с това направих щастливи няколко души, за останалите потърпевши от порастването ми не е сигурно. Когато всяко лято ме пращаха при баба и дядо на село в Шуменско, полагах усилия да отвържа синджира на градското послушание и го постигах. На 4 г. отвинтих канелките на грамадните бъчви с дядовото вино в мазето, докато той, преди да припадне от ужас, разпределил местните да ме издирват навсякъде, щото съм била неоткриваема. Намерили ме сред шуртящите бъчви да цопкам и пищя в опиянение /фактическо/ „Червена река направииихх!“. Леко поотраснала,
подпалих люлката,
опъната между двете стари ябълки на двора, едва не опожарих билкарницата, наместила се в национализираната много преди това дядова плевня, стартирах проект по демонтаж на оградата и друг за изкореняване на доматите. Обяздвах козите, а опитите за това действие приключваха с обелени крака и лакти, див рев от болка от ракиената промивка по раните и съответно с профилактичен тупаник по дупето. С попския син Здравко /само една ограда дели църквата и къщата/ биехме камбаната, когато бяхме в подходящото настроение. Ние мислехме и да избягаме, да се оженим и да си отгледаме много деца, защото си нямахме ни брат, ни сестра, но май аз първа му изневерих,
бяхме зрели хора на по 7-8 години
Междувременно се бях сдушила с всички копанарчета в селото и баба не искаше да разбере благородната цел на тази ми интеграция, аз много бързо навлизах в румънския им диалект, обаче тя си ме понатупваше с расистки мотив. За да й го върна, се изкатервах на грамадния орех и садистично наблюдавах поредната издирвателна операция, която включваше тревожно взиране и в кладенеца плюс викове.
Съседите дядо Курти и баба Риста също участваха и проверяваха даже в техния кладенец, и в курника, и в кочината. Все пак човешкото в мен се обаждаше и току възниквах сред царевичака.
Иначе в битността си на градско дете бях кукличка. Едва проходила, съм зарязала заплесите-родители сред гъмжилото на градския панаир и съответно
милицията започнала да ме търси
Намерили ме заспала и напикана пред вратата вкъщи със следи от пещерни рисунки в прахоляка. Нямаше случай да не се пробвам с плуване във фонтанчето на ресторант „Русалка“, а от колосаните буфани на роклята не оставаше и помен, бесът на майка ми се извисяваше фалцетно, баща ми гледаше хладнокръвно и вечерта им с приятели беше дотам. После без пръстенчета и обички нямаше сила, която да ме отлепи от пода и да ме отведе в детската градина. Сутрините там ги започвах с бой и заяждане, защото денят започваше в нечовешко време, а аз и тогава мразех да спя нощем. Колективните игри и дисциплината ме отвращаваха, нямам една свястна снимка от детството с усмивка или без оплезен език, дори онези неизменните с лентата
„Отличник“
на гърдите преживявах като стигма. За компенсация се усъвършенствах в рецитирането на „Аз съм българче“ и „Червените ескадрони“, поради което ме разнасяха из всевъзможните квартални събрания. Няма да разправям как тръгнахме да бягаме от родителското иго с тогавашната ми приятелка /6-годишни/ – с влака, от който позорно ни свалиха, бяхме помъкнали рамкирани потрети на майките си и по една жилетка… Спирам, че много се възпях. Понякога се сещам как мама често казваше: едно дете да имаш и да не е по-проклето от теб, колкото теб да е само, че дано ти уври главата. Е, имам си го чепатото и сега разбирам майка ми, но да ми е живо и здраво рошавкото!
Впрочем, май щеше да е по-здравословно да лепна бебешка снимка, вместо да пиша дълго. Но пък се почувствах пораснала. Време ми е пак да вляза в пубертета, че ми втръсна да съм възрастна и умна. Иначе нашият випуск се готвим за юбилейна среща.
Честит ви ден на детето, бебета и дъртели кат мен!
😂❤😂
