Владимир Балчев, чрез клуб „КОСМОС“ – Пловдив и приятели
„Върху най-високата част на тази малка планина (Бунарджика) се издигала внушителната статуя на Херакъл. Постаментът на статуята бил запазен до 50-те години на ХIХ век. На него имало полуизтрит надпис, преписан буква по буква от гръцкия историк Гр. Цукала. Д-р Александър Пеев определя, че надписът е от IV – III век преди новата ера. Паметникът е представен самостоятелно върху монета, сечена по времето на император Гета (209 – 211). Херакъл е изобразен прав, с дясната ръка се подпира на кривака си, а в лявата, върху която е преметната лъвската кожа, държи
ябълките на Хесперидите
Същият паметник е гравиран както върху монета от времето на Каракала (198 – 217), така и върху медалион от времето на император Елабагал (218 – 218). Върху монета от времето на император Септимий Север (193 – 211) са показани едновременно два хълма – Джентемтепе (Младежки хълм) и Бунарджика (Хълм на освободителите). Събирането на двата хълма в един образ подкрепя тезата на Николай Шаранков, че в древността те съставляват един общ култов комплекс.
Тази информация за облика на античния Пловдив, щеше да остане недостъпна, ако не бяха дългогодишните изследвания на научния сътрудник Камен Колев. Той първи разгада посланията на старите монети и, преди да ни напусне, ги направи достъпни за нас.
Николай Шаранков предполага също, че по средата на хълма е имало храм, а под него – пещера с извори. Намерените оброчни релефи на хълма уточняват, че
храмът е бил посветен на богинята Деметра
Посвещения на Дионис и плоча с поема, посветена на музите, отварят пролука към един друг свят, за който не знаем почти нищо. Оскъдни са и сведенията от находките в античния некропол, разположен в източните и южните подножия на хълма. Много от гробовете били отворени още в древността, а превръщането на стария некропол в турски гробища заличило много следи. Близо до прочутия извор се намирала старинна гробница. Александър Пеев смята, че там е погребан знаменит воин, заедно със загиналите негови бойци.
Бележките на европейските пътешественици предоставят малко информация. Единствено Йохан Кемпелен (1740) дава конкретни сведения. Австрийският дипломат открил два четливи надписа в една гробница. Намерил също отлично запазен гръцки надпис върху мраморен отломък, но той служел за корито на чешмата под някогашния храм. През 1933 г. работниците, които благоустроявали хълма, разбили мрамора и изхвърлили парчетата в насипа на терасата пред общинския бюфет, известен сетне като Големия Бураджик.”
